Психично болните хора в България са оставени на произвола на съдбата

От това трябва да ни боли. Адски силно, нетърпимо. А явно не е така. 
Голяма част от психично болните хора в България са оставени на произвола на съдбата. Виждам го всеки път когато като съдия разглеждам дела по Закона за здравето. Виждам го и на улицата. Държавата обаче си затваря очите (проблемът бива поставян периодично в медиите, но след това нищо реално не се случва), защото винаги има по-важни неща. През няколко месеца, след поредната криза, психично болните биват настанявани в психиатрични заведения и лекувани. След като състоянието им бъде стабилизирано и бъдат изписани обаче, ако нямат близки или близките са се дезинтересирали от тях, същите престават да приемат лекарствата си и отново изпадат в поредната криза. И така отново, и отново. През другото време тези хора често живеят в мръсотия, гладуват, биват охулвани, отритвани, бити. Живеят, но не човешки живот. Съществуват, докато загубят човешкия си облик. А ние се сещаме за тях едва когато наранят себе си или околните. И започваме да се чудим защо е станало така. До тогава не са наш проблем.

На 04 април в 13:00 часа с д-р Цветеслава Гълъбова, директор на ДПБ „Св. Иван Рилски“ – Нови Искър, ще гостуваме в предаването „Денят“ с Веселин Дремджиев по ТВ+. Ще си говорим за моралните, правните и икономическите аспекти на проблема с психиатричната грижа за психично болните у нас. В крайна сметка ще си говорим за човещина. Или ще извикаме, за пореден път.

Методи Лалов, съдия от Софийски районен съд