Донка Димова реди стихове за бургаското море, което я вдъхновява и в непоетичния Хановер
Как може да се преведе ежедневието? На колко езика? Дали успехът на подобно начинание зависи от вдъхновението, от познанието, от усещането, или от всичко заедно? И кой всъщност би дръзнал да се заеме с тази почти луда работа?
Кой?
Ами – тя: Донка Димова. Прави го в стихосбирката „Превод на ежедневието” – нейната първа книга. Тя ще се срещне с читателите си на 6 юни от 17 часа в кафе-клуб „Ромео и Жулиета”.
Родена в началото на зимата,но зачената с пролетния морски бриз на Бургас. Този, който е миришел на очакване за нещо по-добро в политиката, а може би и в хората.
Ето какво още споделя младата поетеса:
„Бях средно добра ученичка на Немската гимназия в Бургас, с многостранни интереси – поезия, музика, спорт, демокрация, рисуване и още няколко.
Там където успях да открия и морския бриз, и доброто у хората беше в литературното студио „Митични Птици“ към читалище „Любен Каравелов“ в Бургас. Там открих дори и утеха в бурния ми (също и политически) живот на 15 годишен тийнейджър.
Под „крилото“ си ме взе поетесата Роза Боянова, която ние, нейните ученици, не случайно наричаме „майката птица“. В обкръжението на останалите млади и талантливи митични птици, се научих да обичам поезията.
Аз:
Писах – предимно за себе си.
Публикувах – в национални и регионални списания, вестници и в стихосбирките „Митични птици“ и „Поезия от магическата къща“.
Получих – опит, упоритост, може би дори и малко мъдрост, както и на националния литературен конкурса на БНР „Искри“ 2003.
Продължих да се надявам на доброто, затова следвах Политология в Бремен, в студената северна Германия, където няма море, а поезията е твърде малко.
В момента завършвам магистратура по Европеистика в малко по южния, но все още толкова непоетичен Хановер.”
„Червената луна
сърдечни бури от далечни ветрове
ми предвещава”,
споделя в стихотворението си „В Бургас” младата поетеса.
Какво още има да сподели с Бургас и с нас? Ще узнаем там, където тя ще ни очаква в събота.
В Бургас, „Ромео и Жулиета”, 5 следобед…