Несебър отбеляза Йордановден

На 6 януари православната църква отбелязва един от най-значимите църковни празници – Богоявление. Според християнската религия този ден е посветен на кръщението на Исус Христос във водите на река Йордан.

На Богоявление (Йордановден) в Несебър се извършва ритуално хвърляне на кръста във водите на морето. Традиционно събитието привлича голямо множество от хора, които се събират, за да наблюдават изваждането на кръста от ледените морски води .

Тържественият акт се предшества от света литургия, отслужена в църквата „Св. Успение Богородично” и литийно шествие до мястото, където се извършва спасяването на кръста.

Днес във водите на морето скочиха 17 смелчаци на различна възраст.

Пръв до кръста, за втора поредна година, достигна 18-годишният Веселин Йовчев – състезател на клуба по ветроходство на Несебър. Момчето сподели, че еуфорията и усещането от спасяването на богоявленския кръст са несравними. За новата година той си пожела преди всичко здраве – за себе си и за своите близки. Победителят получи от Община Несебър парична награда, икона и подаръчна торбичка. За всички останали участници, включили се в тържествения ритуал, също имаше подаръци.

Традицията на Йордановден да се вадят водорасли от морето и да се носят вкъщи бе спазена и тази година. Този ритуал е свързан с вярата, че на Богоявление всичко, което излиза от водата, е с целебна сила. При болест водораслите се палят и с тях се прекадява къщата.

На днешната светла дата и в Обзор бе спазена богоявленската традиция.

В обзорския храм „Св Йоан Предтеча“ беше отслужена тържествена литургия от свещеноиконом Йордан.

Въпреки сковаващия студ и леден вятър, трима младежи се осмелиха да се хвърлят в студените води на бурното море. Ритуалното хвърляне на богоявленския кръст събра малки и големи на брега. Юнаците смело нагазиха сред ледените вълни, като пръв до кръста стигна Иван Петров на 28г. от гр. Обзор.

Йордановден се смята още за ден на светлината и просвещението. Вярва се, че ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът – здрав.