На 5 януари отбелязваме зимния Кръстовден

На 5 януари, ден преди Богоявление (Йордановден), християните отбелязват зимния Кръстовден или Попова Коледа.

Празникът затваря цикъла на т.нар. „мръсните дни“, започващи от 25 декември. „Мръсни“ или „некръстни“ се наричат дните, в които новороденият Исус все още не е получил светото кръщение.

Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на кръста да се изчисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се подготви за голямото кръщение, което предстои.

Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. Попът пуска кръст в осветената вода, като по този начин я кръщава и обикаля всички къщи, за да ги поръси с натопена в нея китка босилек. С този акт се вярва, че се пропъжда лошото и болестите от дома, а като благодарност стопаните слагат по паричка в менчето на свещеника.

Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички.

Съществува поверие, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек , годината ще е плодородна.

На следващия ден – 6 януари, Богоявление или Йордановден, кръстът от менчето се хвърля в река или водоем.

Според народните вярвания на зимния Кръстовден птиците и животните проговарят с човешки глас, а всички реки и потоци спират да текат за миг, за да се прочистят. Ако пък вечерта на 5 януари звездите са ярки, ще се народят хубави агънца през годината.

Смята се, че в нощта срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо – ще се сбъдне.

Обредната трапеза на Кръстовден е постна. Имен ден празнуват Кръстьо и Кръстана.