Калин Костов представя в Бургас „Светлина и Сребро“

Точно една година след откриването на самостоятелната изложба на Калин Костов в столичната  галерия „Синтезис“, колодиевите му портрети идват в Бургас, където ще гостуват в продължение на месец в галерия „13-то стъпало“ на ул. „Александровска“ 78. Откриването на експозицията е от 19 часа на 19 юли, четвъртък.

„Когато снимам, усещам как фотографията преминава през ръцете, очите и душата. Колодиевият процес изисква съсредоточеност и вдаденост, подобни на тази описвана в ритуалите. Това е както чаената церемония за японците. Нещата се случват на забавен каданс. Общуването с човека изисква и двамата да се задълбочите, да се вглъбите, да се разбирате с поглед. Сякаш колодиевата снимка ви прави част от нещо по-голямо“ , споделя Калин Костов – Kalynsky

Ето какво пише за изложбата Лиляна Караджова:

Светлината и среброто, с които Калин Костов работи са алхимичните съставки на фотографията. Те са толкова фундаментални, че превръщат фотографията в последната надежда за съществуването на философския камък. Надеждата на алхимиците, че съществува нещо, което превръща обикновени метали в благородни, нещо, което осигурява дълголетие или дори безсмъртие. Тази идея е въплътена в портретите със светлина и сребро, които сякаш ще спасят човека от времето, ще го съхранят и пренесат някъде другаде. Вярвам, че всеки фотограф портретист се е докосвал до това усещане. 

Калин Костов е приел нелеката задача да ни доближи до същностите на светлината и среброто в портретите на конкретни личности. Прави го в амбротипия – колодиев процес върху черно стъкло в големите фотографски формати 13×18 см и 24 x 24 см.

Хората във фотографиите на Калин са осезаемо живи, силно концентрирани, дори напрегнати. Калин респектира със своята изключителна прецизност и чистота в работата, които няма как да отбягнат на наблюдателя. Няма как човекът пред камерата да не разбере, че му се случва нещо извънредно, събитие от особена важност, което не се повтаря често. Затова и привидно театралната подготовка е повече ритуал, отколкото самоцелна естетизация. Водолазният скафандър и летателните очила маркират пътуване във времето, но и посочват снимката като друго място в пространството, под или над морския хоризонт. Метафората за фотографията като пътешествие във вертикалния свят не е заснета преднамерено и точно това прави нейното разгръщане толкова силно, то се е случило извън контрола на автора. 

Жизнената сила и характера на заснетия човек най-ясно се откроява в мъжките портрети в изложбата. Това изключително качество на снимките е някак предизвикано в комуникацията с Калин. Нещо във фотографа е възпряло мъжете пред камерата да почувстват спокойствие или леност, да притъпят своето внимание към фотографа. Всеки от тях отказва да отстъпи пред контрола на човека с камера и настойчиво показва своята вътрешна сила.