Защо кметът на Поморие се отказа от Военния санаториум

На 15.05.2017 г. кметът на Поморие Иван Алексиев изнесе нарочна пресконференция, посветена на Военния санаториум в Поморие.

Първоначално общинската администрация обяви в сайта на Община Поморие, че пресконференцията е свързана със 100-те дни от прехвърлянето на въпросното лечебно заведение към МБПЛР „ВИТА” – гр. Велинград, в изпълнение на решение от 17.11.2016 г. на Министерския съвет, оглавяван  тогава от премиера Бойко Борисов. Оказа се, че всъщност такова прехвърляне не се е състояло.  

По-важното е, че поморийският управник, който много настоятелно искаше държавата да му предостави безвъзмездно Военния санаториум, неочаквано обяви: Ние се отказваме от Санаториума, за да бъде той спасен, защото той не е само наш – на поморийци, а на цяла България и всички военнослужещи“.  За да е по-драматичен отказът,  на помощ бе повикана и известната притча за Соломон, който разрешава спор между две жени за майчинство по отношение на малко дете. Но към нея ще се върнем по-късно.

След изказването на Алексиев на „нарочната пресконференция” възникват много въпроси, но първият е: „Отменил ли е Общинския съвет на Поморие решението си от 13.12.2016 г. с № 430, с което възлага на кмета на общината да предприеме необходимите действия пред държавата, за да бъде предоставен на общината Военният санаториум? От направената проверка в сайта на общината се установи, че решението не е отменено. Вероятно трябва да очакваме това да се случи в близко време.

„Поморие се отказва от всякакви претенции към Военния санаториум и призова държавата да влезе във владение възможно най-бързо и да възстанови дейността му”, апелира кметът Иван Алексиев. За непосветените нека поясним – Военният санаториум е държавна собственост и държавата не е преставала да го владее, за да й се налага отново да влиза във владение. Формално Военният санаториум не е и в състава на ВМА. Всъщност от интервю на директора на „ВИТА” научихме, че имотът от ВМА-София е предаден на Министерството на отбраната и е извършена оценка на активите, но все още не е встъпил във владение на имота.

Нека видим каква оценка се дава на състоянието на съоръженията във Военния санаториум.  Кметът на Поморие посочва: „Оказва се, че калта по тръбите на инсталациите на санаториума е замръзнала, защото калолечението е спряло.  Няма почти никакъв шанс лечебната кал отново да текне по тези тръби, заради което се налага изцяло изграждането на нова инфраструктура за милиони левове”.

И още: „Нито една инсталация не работи, а тази кал, която е от поморийското езеро е мазна и като засъхне тръбите спичат. Който сега почне да го възстановява трябва да реже, да хвърля и да изгражда нова инфраструктура”, категоричен е кметът на Поморие Иван Алексиев. По думите му ще трябват поне 3-4 млн.лева.

За разлика от кмета  на Поморие, си направихме труда да проверим  –  дали това е истина и установихме, че още през месец декември 2016 г. по указание на управителя на болницата всички системи и съоръжения са зазимени, тръбните инсталации са промити и приведени в състояние, което изключва засъхване на калта. Оказа се, че всички съоръжения могат да бъдат пуснати в действие без каквото и да е рязане на тръби и изграждане на инфраструктура за милиони.

На въпросната пресконференция прозвуча основателния въпрос: „Къде потъна 1 млн. лева, който беше даден на „Вита”? Изразходвана ли е сумата и защо за 3 месеца не се направи и една стъпка, за да стартират процедурите за избор на фирма, която да ремонтира санаториума?

 Вместо да задаваме само въпроси и да внушаваме, че има злоупотреби с държавни средства, ние се заинтересувахме  за съдбата на въпросния милион, като зададохме същия въпрос на директора на МБПЛР „ВИТА”.  Оказа се, че милионът си стои непокътнат в сметката на МБПЛР „ВИТА” – гр. Велинград и причината за това да не се предприемат действия за избор на фирма, която да извърши ремонта е прозаична – МБПЛР „ВИТА” не е въведена във владение на имота и следователно няма как да изразходва средства за ремонт на нещо, което не е включено в активите й.

А сега нека погледнем към твърдението на поморийския кмет, че е имало евентуална схема за заграбване на имота и продажба на дялове от него, след прехвърлянето му към МБПЛР „ВИТА”.

„Вита е държавно дружество, в забранителния списък, но законът до този момент не спираше да се продават части и дялове от такива дружества. В момента има предложение, което адмирирам – такива дружества, които са под закрилата на Закона, да не могат да се разпореждат с дяловете си. Т.е. – влизайки във „Вита” ЕООД санаториумът чак сега става защитен, а това обезмисли цялата им схема”, изтъква Алексиев.

От казаното се разбира, че е имало схема на едни неназовани лица, която се е провалила в момента, в който правителството е обявило, че има намерение да стопира приватизацията на държавни търговски дружества.

Нека тогава господин  Алексиев да помогне на компетентните органи и да назове тези схемаджии, които са искали да придобият имота на безценица. Оставаме с впечатлението, че той ги познава. В противен случай хипотезата, че има пъклен замисъл по отношение на Военния санаториум си остава в сферата на фантазиите и недоказаните предположения.

И щом обсъждаме хипотези,  редно е да попитаме – при действащото законодателство, кога имотът може по-безпроблемно до бъде продаден – когато е във ВМА или в търговско дружество със 100% държавна собственост и е включен в забранителния списък за приватизация, или когато се даде на Общината и с гласовете на общинските съветници може да смени статута си и после  лесно да бъде продаден?

 Доколкото ни е известно, община Поморие е специалист по продажбите на активи и това вече не е хипотеза.

 Нека да се върнем към Соломонова притча,  в която истинската майка е готова да се откаже от роденото от нея дете в името на запазване на живота му.

Майката е тази, която дава живот. Създател на Военния санаториум е държавата в лицето на тогавашното Министерство на войната, което го е построило  върху терен, дарен от Анхиалския градски общински съвет. Без да отричаме безспорния принос на анхиалци, за което следва поколенията да им благодарят, държавата е тази, която го е изградила и повече от 8 десетилетия се е грижила за имот, явяващ се общонационално достояние. През годината на дарението не е имало на терена нито една сграда – сега са 15. Теренът от близо 7,5 декара е увеличен на близо 12 декара, отново с решение на държавата. Общината пожела да притежава това общонационално достояние с обяснението, че имота може евентуално да бъде продаден. Дори беше обявено, че ще се инвестират общински средства в реновирането му, ако общината придобие собствеността върху него.

Ако обърнете внимание на състоянието на изпадналата в неплатежоспособност МБАЛ – Поморие, която е пред фалит, ще си отговорите на въпроса – може ли Общината да си позволи да поддържа още една общинска болница? За общинската болница МБАЛ – Поморие Общината отделя 180 хиляди лева на година, а за общинския футболен клуб през 2016г.– 700 хиляди. Всеки сам за себе си може да прецени колко струва здравето на хората и какво е отношението към него.

И още нещо: Една истинска майка никога няма да попречи на детето си да получи по-добри условия за реализация в живота. Не така постъпи обаче поморийският кмет на ГЕРБ Иван Алексиев, предприемайки действия, с които попречи на на поморийския Военен санаториум след формирането му като клон на „ВИТА”, да приема пациенти по програмата на НОИ.

Що се отнася до бъдещето на Военния санаториум, няма как да не се съгласим с Иван Алексиев, че той трябва да започне да функционира час по-скоро, че следва да се реновира, че освободеният персонал трябва без каквито и да изключения да бъде върнат незабавно на работа. Очевидно служебното правителство и по-специално министерството на отбраната имаше други приоритети и не прояви настоятелност, не доведе докрай процедурата по изпълнение на Решение на Министерски съвет от 17.11.2016 г. и не финализира прехвърлянето на имота от ВМА към МБПЛР „ВИТА”.

Очертават се две възможности – Първата – Военният санаториум да се върне в състава на ВМА. Една от причините за това е орязването на клиничните пътеки, което засегна велинградската болница, както и забавената процедура по прехвърляне на имота. И другата – завършване на процедурата по прехвърлянето на имота към „ВИТА”. И двете възможности са свързани с оставането на санаториума в патримониума на държавата, а не в частни ръце или в собственост на Община Поморие.

Надяваме се, че новото ръководство на Министерството на отбраната ще вземе решение в интерес на хилядите пациенти от Министерството на отбрана, армията, ветераните и военноинвалидите и всички български граждани, както и на служителите от Военния санаториум. Този въпрос не търпи отлагане и протакането му ще доведе до сериозни загуби, както на средства така и на квалифициран персонал.

Според нас отговорът на въпроса зададен в заглавието на тази статия е следният – Кметът на Поморие оповести отказът си от претенции към Военния санаториум, защото осъзна неоснователността на претенциите си към имот на Министерството на отбраната от национално значение и невъзможността с ресурсите на Общината да го ремонтира и поддържа.

Както се казва – по-добре късно, отколкото никога.

И в заключение – наложително е  новото ръководство на МО да потърси отговорност на всички онези, които доведоха до това състояние Военния санаториум в Поморие без оглед на политическа и партийна окраска или място в служебната йерархия.