Вида Пиронкова пристигна в Бургас да представи албума си „Емпатия“ и за първи път ще изсвири на роял популярната песен „Гълъбо“. Посрещна я гълъб, кацнал на покрива на Гранд Хотел и СПА „Приморец“, запечатан от репортер на сайта „На брега“.
Вида Пиронкова е многостранен талант и човек на изкуството, дъщеря на големия художник Енчо Пиронков, чиито стъпки следва. Детството и преминава в столичния квартал „Изгрев“, където Вида, родителите и тримата й братя живеят в артистичен блок, чиито обитатели са едни от най-големите за времето си режисьори, актьори, музиканти. С времето Вида открива себе си в различни сфери на изкуството — стихоплетство и композиране, изработване на бижута, изявава се и като склуптор. За композирането основната вина е на баща й, който от най-ранна възраст я подтиква към пианото и казва, че тя един ден ще стане композитор. Била е галерист в Италия. Живяла е и в Гърция. Говори няколко езика и носи една космополитност и мултикултурност, събирана с времето.
Преди звездната вечер в елегантния Средиземноморски ресторант „Салини“ и в атмосфертата на Гранд Хотел и СПА „Приморец“, Вида Пиронкова даде специално интервю за сайта „На брега“.
Обикновено хитовете се раждат от душата. Кое Ви провокира да напишете тази хубава гълъбова песен – „Гълъбо“?
Хората така сме създадени, може би – да се интересуваме повече от материалните неща и захранването на тялото ни, което в един момент от живота се оказва абсолютно безсмислено. Ние забравяме да храним душата си, а това е най-необходимото нещо, което трябва да правим на тази земя. За това сме дошли, за това сме създадени – да развиваме нашите души, нашия дух. Нашето съществувание е базирано на тях, а плътта, знаем – тя е тленна и изчезва. Та, душата беше тази, която ме провокира. Вълнувам се от тази тема и работя много над нея, като се мъча да я представя по разбираем начин и чрез разбираеми думи, за да стигна до повече хора. В почти всички мои текстове от албума „Емпатия“ са закодирани човешките, емоционалните отношения, които хранят душата. И най-вече любовта, която е вечна. Дори само заради нея има смисъл да живеем.
Дали пък с тази песен не провокирате божественото у хората, което съвременният човек е загърбил?
Много правилно се насочихте. По тази причина исках текстът да е чуваем, по-лесно разчитаем и много бързо да стига до душата на хората, за да видят, че Господ ни е създал. Ние сме негови подобия, божествени същества. Всеки от нас е такъв. И, знаете ли, от 2 месеца виждам ефекта. Всички хора са дълбоко засегнати вътрешно и ми казват: „Ти докосна душата ми. Ти докосна сърцето ми. Ти влезе в мислите ми…“. Да, по някакъв начин аз ги събудих за най-важното в нашия живот, в нашата душа, в нашата любов.
Тъй като сте не само текстописец, но и композитор, допускате ли, че подредбата на нотите в песента „Гълъбо“ кореспондира по някакъв начин с вибрацията на вселенския закон за резонанса и човешката аура?
Естествено, занимавам се и с езотерика, и с духовни науки, а музиката е най-висшето изкуство, защото тя борави със символите и знаците на божествеността. В музиката няма нищо материално. В нея всичко е енергия. Вижте една картина – можете да я докоснете, една скулптура – също. Музиката е звуци, които са божествени кодове и при своето съчетание предполагат милиарди възможности. Явно съм напипала точно такъв код – ключ, който заедно с думите е направил магията с „Гълъбо“. В чужбина слушат много тази песен без да знаят български, но я чувстват, сякаш разбират текста. За музиката няма езикова бариера.
Албумът Ви се казва „Емпатия“, към кого и за какво да изпитваме съчувствие днес?
Като човешки същества трябва да изпитваме съчувствие и любов към всичко в природата, докато емпатия можем да проявяваме само към ближния и към тези, които сме допуснали до себе си. Емпатията е една от най-висшите форми в човешките и емоционални отношения, другото е апатия. Изпитвайки емпатия към някого, сякаш влизаш в кожата му, в неговите обувки, поглеждаш живота и света през неговите очи и съпреживяваш чувствата му. Аз искам да съпреживея с всички хора любовта, да им покажа колко е прекрасна. И колко са прекрасни те самите, откривайки, че във всеки човек е заложена дълбока душевност и силна любов.
Длъжник ли е просветата на културата и има ли надежда за културата и нейните творци в България?
В България съм от 4 години, не знам дали ще остана постоянно, но надежда има. България е заредена със силна духовна енергия и само на родените тук ни е дадено да изтърпим този мощен интензитет. Един чужденец, например, трудно издържа тук няколко години. Да, има надежда и се връщам конкретно към въпроса. Дълго мълчах като творец, но за да се намеся явно е трябвало да мине време. Не смятам, че просветата е длъжник на културата, а обратно. И ще кажа защо, от позицията си на композитор. Имаме прекрасни творци – поети, художници, музиканти, но в моята сфера не се обръщаме назад, както е във всички развити европейски държави. Там се създава музика върху текстовете на прекрасните и велики поети, отстоява се националната идентичност, като съхраняват и надграждат културата си. Ето затова сме длъжници на българската просвета, защото се опитваме да правим сами наново нещата, вместо да използваме завещаното от нашите просветители и творци. Днес просветата е изместена на последно място, какво да очакваме от днешното и следващите поколения?! Обречени сме, ако просветата и културата не се хванат за ръка, заради нашите деца. Не случайно Вазов е бил министър на просветата и културата – двата ресора трябва задължително да се слеят в едно министерство.
