Алфредо Торес Хурейдини: Танцът е лекарство срещу стреса

Алфредо Торес Хурейдини е кубински танцьор, хореограф и преподавател по латино танци. Живее в България от 2001 г. Алфредо става шампион на България за 2007 г. в дивизия Team, а няколко месеца по-късно същият отбор AlfredoStyle Team става и европейски шампион по салса на проведеното в Англия European Salsa Open.  Блестящият му талант е забелязан и следва поредица от ангажименти, които го правят една от най-известните звезди в България. Участва в много видеоклипове на български певци  и в театрални постановки. Работи като гост-преподавател в НАТФИЗ,  участва като танцьор и хореограф в ТВ риалити формати Стар Академи, ВИП Денс и Байландо. Торес е основоположник на свой собствен стил и школа в танцовото изкуство.

 

Алфредо Торес бе гост на мол Galleria Burgas, където вчера се проведе Фанта фестивала в морския град. Той сподели своята философия за танца като явление и начин на човешка изява.

 

– Алфредо, защо реши да преподаваш в открито училище по танци в Бургас?

Участвам в шоуто в Бургас, защото всяка година правим танцов фестивал в София и така го рекламирам. Бургас е едно от местата, защото тук има много добри танцьори и много добри танцови школи. Хората в Бургас много се раздават, много се радват, активни са. Една огромна аудитория, съпричастна към танците.

 

– Колко време вече си в България?

Сега ще направя 11 години. Не е никак малко време, но не е и много. Дойдох с балет „Тропикана” през 2001 година. Имахме договор за 6 месеца в София. После ме поканиха индивидуално в едно телевизионно предаване. И така, после се ожених и сега имам семейство тук в България. Българите харесват латино танците и спокойно мога да работя тук.

 

– Избра ли танцьори за фестивла?

Тук в МОЛ-а трима от участниците ще спечелят пропуски за фестивала.

 

– Какви са впечатленията ти от Galleria Burgas, добро място ли е?

Много ми харесва. Ще е хубаво да направим една зала за танци. Имам проект, по който работя, във всеки МОЛ да открием по една танцова зала. Да има уроци за малки и големи. Зала, която МОЛ-овете да спонсорират.

 

– Винаги ли си усмихнат?

Да, танцът е антистрес. И когато говоря – също, особено когато не знам какво да говоря. Аз се притеснявам от езика, защото е много труден.

 

– А кога си тъжен?

-Понякога по време на репетиция, когато искам да направя нещо, свързано с хореографията, а не се получава.

 

– Обикаляш ли други страни?

Много обикалям. Ходя на турнета из Италия, Испания, Франция, Турция и други страни.

 

– Как не си харесал друга страна?

– Защото семейството ми е тук.

 

– Защо реши да живееш в България, а не в Куба – твоята родна страна? Съпругата ти ли не иска да живее там?

По-скоро аз не искам да живея в Куба. Там започнаха промени, смениха се някои неща, но още не е това, което трябва да бъде.

 

– Каква е разликата с България?

България е по-свободна страна, въпреки че политиката ви куца. Българите не са мързелив народ, но тук всичко се случва много бавно и политиката ви е много мудна, няма живот. Но е много спокойно.

 

– Какво ще пожелаеш?

Танцувайте! Танцувайте всички и всичко. Танцът е лекарство против стреса.