Споделяме Гласът на тишината с Иван Теофилов

Продължават есенните литературни празници в Бургас.

Тази вечер – 25 октомври, за поезията на Иван Теофилов ще говори друг поет – Иван Ланджев. Мястото – Дом на писателя. Начален час 18. 

Какво казва самият Теофилов във „Вместо епилог“ из книгата му „Гласът на тишината“:

”С възрастта човек натрупва все повече минало, на което впрочем всички сме подвластни. А моето минало беше твърде екстремно, в което хората на изкуството (свестните хора) бяха мислещата, чувстващата жертва на политическия терор. И тези късове тук са от това битие, свързани с личности, събития, факти, провокирали ме да ги напиша.”

Ето какво казва за тази последна книга на Теофилов актьорът Златко Ангелов. Може би защото в нея е събуден за живот и един друг Бургас:

„Жоро Слона и Катя Паскалева – в тяхното неглиже и сутрешен махмурлук; Атанас Згалевски – в неговото емигрантско отчаяние; неизвестната никому духовна аристократка г-жа Недкович; недосегаемо извисените Леда Тасева и Олга Кирчева; Иван Пейчев – в неговото самочувствие на крал на бонвиваните и прочутите му “апокалиптични разпивки”; стиховете на Александър Геров (“чудо, сияния, сфинкс, нежност, страст, космос …”); Николай Кънчев – сродната душа; работохоликът преводач Стоян Бакърджиев; “безмилостно съсипаният” интелигент-преводач и поет Георги Мицков; щедрият патриот Петър Увалиев в Париж; Христо Фотев – бардът на Бургас; и най-сетне Иван Методиев – странникът приятел, запомнен като че ли с най-голямо съчувствие и уважение.

През и заедно с всички тях – Пловдив, родният град, градът на бохемата и на бъдещето.

В голяма част от спомените е Бургас, градът на театъра дисидент, на свободните духове Иван Пейчев и Христо Фотев, на необходимия чирашки период към сериозната драматургия при Вили Цанков и Юлия Огнянова. “Бургас. Театърът и морето. Двете стихии на естетическата ни вироглавост.”

Но никъде нито дума за Иван Теофилов – участникът-наблюдател, който се е възхищавал, учил, опиянявал, страхувал, отчайвал, спасявал без да намери време да величае себе си.“

Тук и ние ще кажем само няколко думи:

Иван Теофилов стана носител на тазгодишната награда на София за ярки постижения в областта на литературата. И по-точно – за книгата си „Гласът на тишината“. А този приз  е само малка част от доказателствата за неговия талант и трудолюбие. 

 

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!