Проф. Галя Христозова: Искаме зад дипломата за висше образование да стои реална възможност за намиране на работа

На 1 април Бургаският свободен университет ще бъде домакин на най-голямото кариерно събитие у нас – „Национални дни на кариерата“.

Форумът се провежда ежегодно в 7 академични града в България, в подкрепа на професионалното развитие на младите специалисти и студентите.

За визията на БСУ днес, за успехите и перспективите му на развитие разговаряме с проф. Галя Христозова – ректор на университета:

Как стои днес БСУ на академичната карта на Европа?

–  Да създадеш университет е много отговорно. Но да го развиеш и да го възвисиш, да го укрепиш и да работиш за изграждане на неговия имидж е още по-отговорно, защото надали има друг тип институция, която да е толкова отговорна. Да си в млад университет и да си участвал почти от самото начало в неговата реализация е много интересно, защото ти не стъпваш върху традиции, а на една празна бяла дъска, на която започваш да пишеш. От една страна е хубаво да има традиции, които да ти дават ориентир и да те насочват накъде да вървиш, за да ги спазваш; от друга страна традициите по някакъв начин те ограничават. А когато университетът е млад и нов като нашия, ти участваш в създаването на традиции. Няма нищо по-хубаво от това да правиш неща за първи път. Да ги правиш така, както ги виждаш ти. На картата на Европа университетът сигурно е един от най-най-младите университети, създаден през последните години. Но има две важни неща, които мисля, че университетът е интересен за Европа. Първото е, че той се нарича свободен. Защото тази свобода се изразява в безбройните възможности да предлагаш и организираш неща, без да си обременен  в някаква рамка. Второто е неговото мото: НОВАТА ИДЕЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО. Университетът е млад,  но тази амбиция ни кара да предлагаме нови неща в сферата на образованието, които да разчупват всеизвестната рамка на класически университети. Самият факт, че имаме различни контакти с повече от 20 университета в Европа означава, че си е намерил своето място. И мисля, че университетът стои много добре на картата на Европа.

Кой са нещата, с които БСУ разваля стереотипа? Различното и новото?

– Мисля, че нашият университет има уникален чар, което е съчетание от много различни и интересни неща.  Някои от тях са свързани с това, че при нас студентът е в центъра на вниманието на цялостната ни дейност.  Всичко, което правим, не го правим просто защото трябва да се направи така в едно висше училище, а защото се интересуваме от онова, което интересува младите хора. Например, ние никога не сме имали и няма да имаме много на брой бакалавърски специалности. Нямаме амбицията да подготвяме студенти във всяко едно направление, във всички специалности. Интересуваме се от няколко важни фактора, за да си организираме самите специалности. Първият фактор е ще могат ли да се реализират тези студенти след завършването си. Защото не искаме да само да  подготвяме млади хора, които да имат диплома за висше образование.Искаме зад тази диплома да стои реалната възможност за намиране на работа. Второто, което е важно, е че при нас не всички студенти завършват. Независимо, че се издържаме само от таксите на студентите. Завършват по-малко от 50%. Не повече от 5 % отпадат поради финансови причини. За по-голямата част причината е недостатъчен успех. Ние държим на качеството, държим тези, които завършват, да придобиват тези компетентности, за които са учили. И друго – опитваме се да  направим университета място, в което не само хора се обучават и образоват, но се формират личности като цяло. Какво имам предвид? Още през 2005 година направихме театрално ателие с идеята да се включат и да участват студенти, които имат интерес към театъра, а целия университет да бъде публика, за да могат младите хора да се приобщават към различните видове изкуства. Любомир Левчев е не само доктор хонорис кауза на университета, но и провежда курсове по поетическо писане на  университета. Поезията, литературата, изобразителното изкуство са част от нашето ежедневие. Защото за да формираш човек, който има познания в сферата на дадена наука, ти трябва да формираш човек, който е достатъчно културен и който може да разбира различните видове изкуства, за да може не само да се изразява, но и да бъде богата личност. Добрият специалист е човек, който е богата интелектуално и душевно културна личност.

Това е така, но предимно на изкуствата ли залагате?

– Не. Друго направление, в което смятам, че един университет  е добре да се развива, е свързано с възможности за включване на студентите в най-различни инициативи, като една голяма част от тях са техни. Например, преди няколко години студентите предложиха да направим клуб „Дебати”  и го  направихме. В момента по тяхно предложение имаме клуб „Млад мениджър”.  Интересуваме се от това, от което те се интересуват, за да можем да удовлетворим техните желания. Има различни видове дейности, които са свързани с тяхното свободно време, като клуб по народни танци, клуб по салса, йога, фехтовка, айкидо,… модерни и различни неща, които са свързани с техните предпочитания. Изцяло студентска е PR агенцията, която освен че служи за практика на студентите, е свързана и с това да се подготвят различни текстове за университета. Имаме студентско радио, студентска телевизия, вестник „Студентски страсти”. Така че, студентите могат да се изявяват в най-различни отношения. Това, всъщност, е различното, новото, по-интересното, което може да се случва. И особено интересно, в съпоставка с други университети в България е това, че студентите оценяват своите преподаватели и тяхната работа  по различни критерии и показатели, с оценки от 2 до 6. Много от възнагражденията и атестирането на преподавателите зависят от мнението на студентите.

Дистанционно обучение осъществява ли се в БСУ?

– Миналата година за първи път предложихме дистанционно обучение. То е в центъра по хуманитарни науки. Предложихме дистанционно обучение в  четири направления, но миналата година то стартира само в едно от направленията, тази година ще предложим още три.  Само в магистърска програма, защото сме на мнение, че бакалавърска програма е твърде рано да се прилага дистанционно в България. При нея студентите все още се учат как се учи. Докато в магистърска програма те вече са свикнали с ученето , знаят как се учи и това е много по-лесно да се приложи в магистърска програма. Много е функционално, защото е важно и полезно за тези, които са заети, които работят, които са ангажирани целодневно, не могат да посещават университета. Тази година започна обучението по специалността  „Публична комуникация и социална психология”, а сме обявили още три магистърски програми – „Международни икономически отношения”, „Бизнес и информационни технологии”, „ Публично-частни партньорства и проекти”. В тази програма, в която започнахме дистанционното обучение голяма част от студентите българи живеят и работят в чужбина. За тях това е много полезно и смятаме да го развиваме, но много внимателно. Предоставили сме всички материали, които трябва да се прочетат, на електронна платформа, като обучението се изразява в поставяне на различни видове задачи от преподавателите, изпълнение от студентите и непрекъсната комуникация с тази платформа. Мисля, че това е едно от нещата,у които ще се развиват в бъдеще.

 Коя е най- популярната специалност в БСУ? Като че ли правото… 

– В последните години най-голям интерес има към правото. И миналата година беше така. На второ място е психологията, и това се запазва като тенденция. В сферата на икономическите и управленските науки миналата година най-голям интерес имаше към счетоводство и контрол и в техническия център – към софтуерно инженерство.

 Ще има ли нови специалности?

– Една единствена нова специалност ще открием тази година в бакалавърска програма. Магистърски програми предлагаме различни всяка година, защото там диапазонът е по-широк. Новата ни специалност тази година е „Системно инженерство в индустрията и туризма”.

Това е нещо много интересно…

– Интересно, защото в последните години всички проучвания на пазара на труда се оказва, че има недостиг на инженери, в различни направления, и ние смятаме, след като има недостиг да се опитаме да попълним определен вакуум. Ние сме гъвкава институция…

Търсен ли е университетът от студенти от други държави?

– В последните години се получи следния интересен факт: обявява се прием за повече първокурсници, отколкото са завършилите зрелостници. Като част от завършилите зрелостници оти5ват да учат в чужбина, част не си полагат зрелостните изпити, поради което не могат да кандидатстват, една част нямат никакви намерения да кандидатстват. Все още се използва резерва от предходните години, но в най-скоро време  това ще се изчерпа, поради което демографския срив се отразява много сериозно на  висшето образование и дори университетите, в които има държавна поръчка всъщност не могат да си направят приема. Ние с тези тенденции бяхме наясно много отдавна. Повече от 10 години следим всяка година колко деца се раждат, процентно колко ще завършват след 18 години, правим пълна статистика, и знаехме, че наближава момент, в който това ще се случи, поради което се разгърнахме в две направления: от една страна чуждестранни студенти, от друга – работа по международни и национални проекти. Защото ние не получаваме субсидии от държавата и на нас ни трябват средства за издръжка. При намалелия брой студенти ни е трудно да се самоиздържаме. В последните години имаме много чуждестранни студенти, една част по причина, че Бургас е град, в който живеят чужденци. Поради активността на университета след създаден преди две години контакт и договори с няколко университета с Казахстан, в момента имаме студенти – казахи. Една част от тях предходните години са учили български и сега са втори, трети, даже и в четвърти курс, а една част от тях сега учат български език. Най-много студенти имаме от Русия, Казахстан, Азербайджан,  Армения, Германия, Гърция, Словакия, Чехия, не малко са от Турция, Украйна, Южна Африка, двама има от Нигерия. Освен  това, от общо 52,  ние сме от петте университета в България, които имат франчайзинг в друга държава –  в Кипър. Продължаваме да работим в това направление. Голяма част от студентите една година учат български, полагат изпити, и след това се обучават заедно с останалите студенти. Тази година приехме и два учебни плана на английски език, в икономическия център, и можем да предлагаме  вече и обучение на английски. Сега имаме право да осъществяваме контакти за обмен на студенти и със страни – не членки на ЕС . Първите ни договори са с университет в Санкт Петербург и Малайзия  и очакваме техни студенти да се обучават при нас. Става дума за Техническия университет „Мара”, гр.Шах Алам, Селангор, Малайзия , който има 170 хил. студенти. Проекти имаме с не знам колко държави. Искат да дойдат да четат лекции, тук много им хареса. Миналата година спечелихме един проект  по  програма Еразмус Мундус, която е за обучение на магистри. По тази програма има 7 университета в Европа и 10 в Азия. Тази година в университета трябва да дойдат студенти – бакалавър, магистри, докторанти от азиатските университети за обучение по този проект. Ако трябва да направим на картата на Европа едно покритие с кои държави работим, почти няма държава, с която да не работим. Но вече излизаме извън територията на Европа и ЕС, и активизираме особено много работата си с Азия., защото има интерес в най-различни направления и ние се опитваме да удовлетворим потребности в най-различен аспект, за да могат да имат достъп до нашето образование. Примерно, Казахстан отделя много голямо внимание на висшето си образование и участието на техните студенти е за сметка на държавата.

Към какви специалности проявяват интерес те?

– Тези летни училища, които сме правили с тях, са повече в сферата на социалните дейности и психологията, може би защото така започнахме и вече се разпространява мнението, че сме интересни, различни, компетентни в това направление. Но ние можем да го реализираме  във всяка една област. В момента двама наши преподаватели четат лекции в Казахстан, аз съм поканена също през април, проф. Балтов, нашият зам. ректор участва в няколко акредитации в казахстански университет, въобще вече сме създали така доста доби контакти с Казахстан и смятаме, че те могат да се развиват в най-различни направления и отношения. Интересуват се от наши докторски програми, за които при тях има добро поле за реализация.

Как възприемате идеята за университет за третата възраст?

– Хубаво е, че има загриженост да това хората в различна възраст също да се поддържат и да се квалифицират. Става дума не тепърва възрастни хора да завършват бакалавър или магистър, а по-скоро за поддържане на  нивото… Това съм го виждала по света, първия път го видях в Дания, хора, които са завършили различни специалности в рамките точно на един университет имаха занимания вечер по литература. Интересното беше, че това бяха инженери, лекари с всякакви специалности, но хора, които имат интерес в тази област на изкуството. Много е хубаво, когато в някаква определена възраст, когато не мислиш за кариера, за изпити, и когато не си с малки деца, за които да имаш ежедневна грижа, търсиш форми и начини, с които да поддържаш мисълта си будна, да се срещаш с хора, които имат същите интереси. В този смисъл, аз така го разбирам, евентуално един университет за възрастни. Това може да го организира всеки един университет като допълнителни занимания – вечерни или съботно-неделни, извън тези със студентите. Интересна е идеята, има и един израз „учене през целия живот”…  Също така могат да се организират и курсове за хора, които работят и искат непрекъснато да се квалифицират.  Тази година, например, решихме, че за да могат родителите да бъдат спокойни за своите деца, те трябва по-добре да познават университета. Организираме, и вече има доста голям интерес, курсове за родители на настоящи и  бивши наши студенти, които са безплатни. Пуснали сме на сайта на университета различни видове курсове, които можем да реализираме, а също така има идея да има и други курсове в последствие, в зависимост от интереса на хората. Ето, аз например отправям своята оферта: ако някой в Бургас има нужда от по-високи компетентности в сферата на правописните промени, настъпили след 2012 година с новия правописен речник, лично аз насреща съм готова да проведа такъв безплатен курс. Мисля, че един университет освен да подготвя своите студенти, той трябва да има социалната гражданска отговорност да мисли за квалификацията на хората, които работят в различни сфери и социално отговорно е да предлагаш подобни, дори безплатни услуги, защото ние имаме капацитет преподавателски, имаме компетентности, имаме и база, и имаме желание. Защо тогава да не го направим. И можем да си позволим да го направим.

Имате наистина интересна перспектива за развитие на университета, пожелаваме Ви успех и много нови добри студенти! Благодаря за интервюто.

Интервюто взе Елка Василева

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!