Поклон пред Ботев

Богоявление, Йордановден, Рождество /за арменците/… И не на последно място –  172-години от рождението на един от националните ни символи – Христо Ботев!  Ритуалите и имениците обаче остават като че ли на преден план, а Ботев… За него са венците и едноминутното мълчание.

Той е роден на 6 януари 1848 в Калофер. Живее само 28 години, но остава в националната памет като един от най-великите българи!

Който се интересува от биографията на Христо Ботев, може да потърси подробности сам.

Който е бил в Калофер и е посетил музея, сигурно няма да забрави особеното чувство на почтителност и благоговение, което изпълва всеки, прекрачил прага му.

Прекрасно е, че залите на музея не остават празни. Още по-прекрасно е, че там могат да се срещнат семейства с малки деца, които вдъхват част от величавата история на народа ни.

Но пък калоферци са малко и в дълг на Ботев – една паметна плоча от началото на 20 век, с Ботьовия подпис, е потънала в пръст и плевели, закрита от една друга плоча,  изправена в по-късно време… Ако прочетат това, може и да се сетят…

Нека сторим поклон на Христо Ботев – за неговото творчество, за неговата саможертва, за неговия подвиг!

Нека го сторим с неговите думи, които звучат актуално и днес:

БОРБА

В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде…
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
„Богат е“, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост… Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи свети, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят найде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря –
„Бой се от бога, почитай царя!“
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша с вяра:
млъчи, моли се, кога те биять
кожата ти да одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
„Боже, помилуй – грешен съм азе“
думай, моли се и твърдо вярвай –
бог не наказва, когото мрази…
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ – вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби – зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец…
Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!