Отиде си поетът Никола Инджов

Още една знакова личност на българската литература се пресели в отвъдния свят. На 84-годишна възраст си отиде Никола Инджов – поет, публицист, есеист, преводач на поезия от испански, португалски, руски и сръбски.

Родният Бургас скърби и ще го помни винаги!

Роден е на 30 септември 1935 г. в семейството на бежанци от Беломорска Тракия. За първи път публикува стихове в списание „Септември“ през 1952 г., когато е на 17 години. Автор е на стихосбирките: „Предчувствие“, „Пътища и любов“, „Вечерна ръкавица“, „Всекидневен човек“, „Лунна родина“, „Останали стихотворения“; на поемите „Балада за Камен Болшевика“, „Тихол с петела“, „Дългосвет“, „Избор на звезда“, „Странник“; на романа „Възречени от Манастър“.

Написал е няколко книги с публицистичен и пътеписен характер: „Сантиментален марш“, „Кубамар“, „Лотос, винтовка, рало“, „Висоти и подножия“, „Всекидневно човечество“, „Отдалече път и надалече“, „Пее среднощ, призори плаче“, „Дяволите от рая“, „Приписки към времето“, „Избрани съчинения в четири тома“ (изд. „Захарий Стоянов“).

Превел е драмата на Лопе де Вега „Фуенте овехуна“, „Петото слънце“ (поезия на маите, инките и ацтеките), „Потеклото на светците“ (поезия на убити латиноамерикански поети), „Време и вик под кондора“ (латиноамериканска доколумбова, класическа и съвременна поезия).

Носител е на множество награди, сред които: от Празника на поезията (1961), от Световния младежки фестивал в Хелзинки (1962), от Съюза на съветските писатели (1967), от Съюза на преводачите (1999), от Съюза на българските писатели за най-добър роман („Възречени от Манастър“) за 2001, за най-добра публицистична книга („Приписки към времето“) за 2005.

Негова е голямата литературна награда на Бургас „Златен Пегас” (1996), на Националната Ботевска награда (2001), има Орден „Кирил и Методий“ – огърлие, за особени заслуги в развитието на българската култура (2006).

Носител е на национална награда за патриотична поезия „Георги Джагаров“ (2008), на наградата на Съвета на европейската научна и културна общност „Златна книга“ за принос към българската култура (2012), на националната награда „Никола Фурнаджиев“ за цялостно творчество (2013), на Националната литературна награда „Захарий Стоянов“ на едноименното издателство, БАН и Столична община – за цялостно творчество и по случай 80-годишния му юбилей (2015), на Наградата „Ергосфера“ на изд. „Фльорир“ за цялостно творчество (2015). 

През 2016 година му бе връчена и наградата на СБП за цялостно творчество и принос в съвременната българска литература. За особено големи заслуги в националната ни култура Министерският съвет му присъди пожизнена месечна парична награда в размер на 700 лв. 

Поклон пред големия творец!

Светъл нека е пътят му към другия свят!

 

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!