Несебърски артефакти гостуват в Лувъра

4 млн. посетители се очаква да се докоснат до красотата и изяществото на тракийските чудеса във френската столица

Осем древни несебърски артефакта ще бъдат показани на най-престижната българска изложба, която ще се открие на 15 април т.г. в един от най-посещаваните музеи в целия свят – Лувъра. Парижани и гости на френската столица ще могат да видят: три сими (вид архитектурни теракоти) с релефна декорация от глави на сатир, нимфа и палмети; артефакти от Гроб № 442 от некропола на Несебър – лекит (керамичен съд) с релефна украса, ойнохое (керамичен съд), теракота – женско протоме и две фигури; бронзова хидрия (съд за течности) от края на IV век пр. Хр. и мраморна плоча с посвещение към богинята Кибела.
Несебърските находки са включени в отдавна подготвяната и прецизно съставена изложба „Епопеята на тракийските царе: археологически находки от България“, която ще бъде разположена в четири от залите на крилото „Ришельо“ на Лувъра. Едни от най-представителните и ценни съкровища на страната ни в продължение на три месеца ще разказват в Париж историята на Одриското царство и ще връщат естетите във времето на високото художествено майсторство на древните траки. Очаква се около 4 млн. посетители от цял свят да се възхитят на майсторството, изяществото и красотата на древните артефакти, открити по днешните български земи.
Експозицията „Епопеята на тракийските царе: археологически находки от България“, включва 1628 експонати от 17 български музея и ще представи пълния гробен инвентар на богатите погребения на тракийски аристократи от некрополите при Дуванлий, Калояново-Чернозем и Маломирово-Златиница, които илюстрират формирането на Одриското царство, икономическата мощ на владетелите му от V до началните десетилетия на III век пр. Хр.
Към българската изложба ще бъдат добавени още 20 експонати от фондовете на Лувъра и 11 други чужди музеи и културни институции, сред които са Британският музей, музеите в Неапол и Бари, Глиптотеката в Копенхаген, музея Прадо в Мадрид и др.

Експонатите, които Музей „Старинен Несебър“ предостави за престижната изложба, имат своя „биография“ и история. Ето и кратка информация за тези значими паметници на културата, които съхранява градът на ЮНЕСКО:

Три сими с релефна декорация от глави на сатир, нимфа и палмети

Открити са при археологическите разкопки на обект “Детска градина” в Стария град през 2010 г. и са били част от покрива на антично месамбрийско жилище.Sima-Detska gradina-4134
Върху челната плоча на симите са представени в релеф полупалмета, глава на сатир, палмета, глава на нимфа и отново полупалмета. Под тях има меандър, включващ полета със свастика и вписани правоъгълници. Косите, лицата и полетата на меандъра са допълнително оцветени в златисто, червено и синьо. Трите сими са намерени сред останките на избено помещение на къща заедно с амфори и керамика от втората четвърт на IV в. пр. Хр.
Архитектурната декорация е типична за месамбрийските къщи от класическата и елинистичаска епохи. Извършените геохимични анализи на този тип сими показват категорични връзка с находище на глина от района на Месамбрия, което доказва местното им производство.

Артефакти от Гроб № 442 от некропола на Несебър
Той е от класическата епоха и представлява проста гробна яма, вкопана много дълбоко в стерилния терен. Гробният инвентар не е многоброен, но е сравнително пищен за традициите на некропола. Някои от гробните дарове са сред най-представителните паметници, откривани в антична Месамбрия. В гроба са открити два керамични съда в червенофигурен стил – лекит и ойнохое, както и теракота – женско протоме. Гробът се датира около средата на IV в. пр. Хр.

Лекит с релефна украса от Гроб № 442
Открит е през 2008 г. Датира се от втората четвърт на IV в. пр. Хр.
Керамичният лекит е изработен в червенофигурен стил с релефна украса. Представена е митологическа сцена – „амазономахия“. Лекитът принадлежи към група редки и пищно украсени паметници, произвеждани в атическо ателие или от атически майстори.

Ойнохое
Ojnohoe-01Открито в Некропола на Месамбрия, Гроб № 442 и датирано се от втората четвърт на IV век пр. Хр. Ойнохоето е в червенофигурен стил. Сцената представя подготовка за угощение, свързана с празника “Антестерии”.

Теракота – женско протоме и две фигури
Намерени са в Гроб № 442 г. Датирани през Първа половина на IV в. пр. Хр. Теракотата представлява плоско пано с женско протоме и две по-малки фигурки встрани. Женските протомета са типичен погребален дар за некропола на Месамбрия Понтика от средата на V до края на IV в. пр. Хр.

Бронзова хидрия от края на 4 век пр. Хр
Открита е през 60-те години на ХХ век. Хидрията и друг път е пътувала с международни изложби. През 2005 г. тя бе на изложбата в Барселона, а през 2008 г. – в Япония.
Бронзовата хидрия е с апликация с изображения на Борей и Орейтия. В некропола на Месамбрия са открити още пет бронзови хидрии, всичките използвани като погребални урни с останки от кремация. Четири от хидриите притежават апликации с релефни изображения на митологични сцени – Бореас и Орейтия, Дионис и Сатир, Ерос и Психе. Образите са изпълнени в стилистиката на къснокласическата епоха.

Мраморна плоча с посвещение към богинята Кибела
Надписът се датира в IV век преди Хр.

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!