Недялко Йорданов получи голямо признание за цялостното си творчество

Наградата му бе връчена на  церемония в родния дом на Христо Г. Данов в Пловдив

Големият български творец Недялко Йорданов бе удостоен с наградата „Христо Г. Данов“ за цялостно творчество. Призът му бе връчен на специална церемония в  къща-музей „  Христо Г. Данов” в Пловдив. „Подобни моменти са едни от най-хубавите за министър на културата”, сподели министър Банов, преди да връчи отличието на Недялко Йорданов, който отговори на признанието с две свои стихотворения.

Журито, в състав  Александър Държиков, зам.-кмет на община Пловдив, Марияна Кордова, директор на дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности” в МК, проф. Кирил Гогов – художник, проф. Светлозар Игов – хуманитарист, доц. Пламен Дойнов – литературовед, Георги Ангелов – преводач и журналист, Кристин Димитрова – поет и д-р Иван Александров – директор на РБ „П. Р. Славейков” – В. Търново, избра най-добрите сред номинираните през тази година преди самата церемония, която се състоя  на 15 юни 2018 г.

Националната награда „Христо Г. Данов“, учредена от Министерството на културата  през 1999 година, се дава  ежегодно за принос в българската книжовна култура. Съучредители на отличието са Национален център за книгата и Община Пловдив. Наградата съдържа статуетка на бухал – символ на мъдростта, диплом и парична сума. Нейни носители за цялостно творчество през годините са Блага Димитрова, Радой Ралин, Вера Мутафчиева,  Ивайло Петров, Владко Мурдаров, Константин Павлов, Валери Петров, Александър Шурбанов, Любомир Левчев, Генчо Дончев, Божана Апостолова, Стефан Цанев, Любомир  Илиев,   Иван Теофилов, Антон Дончев, Надежда Захариева, Иван Гранитски и проф. дфн Анчо Калоянов.

„Христо Г. Данов” е втори приз на Недялко Йорданов за цялостно творчество. През  1997 г. той получи  и наградата „Златен Орфей“.

Българският поет, писател, режисьор и драматург Недялко Йорданов е роден на 18 януари 1940 г. в. Бургас. Завършва гимназия в родния си град през 1957 г. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски” със специалност „Българска филология” през 1962 г. Една година е учител по литература в гр. Малко Търново. От 1963 до 1999 г. работи единствено в театъра. До 1983 година е драматург на бургаския драматичен театър „Адриана Будевска”, а от 1983 до 1990 е художествен ръководител на същия театър. От 1990 до 1999 е драматург и режисьор на театър „Възраждане“ в София. От 2000 година е свободен артист – гост-режисьор, композитор, певец, рецитатор, автор на поезия, белетристика, мемоаристика, публицистика.

Недялко Йорданов започва творческия си път като поет със стихосбирката „Всичко ще изпитаме“ /1963/. Следват десетки стихосбирки, сред които „Едно дете говори с баща си” /1964/, „Младостта си отива” /1975/, „Не остарявай, любов” /1991/, „Здравей, любов” /2006/. Първият му опит в драматургията е пиесата „Ние не вярваме в щъркели“, поставена за пръв път в Бургаския театър /1966г./. Следват десетки пиеси. Написал е пиесите за деца: „Вълкът и седемте козлета” /1971/, „Страшни смешки, смешни страшки за герои със опашки” /1980/, „Крокодил посред балкана” /1981/ и др. Автор е на телевизионните постановки „Старецът“ /1975/, „Любов необяснима“ /1976/, на детските телевизионни сериали „Страшни смешки, смешни страшки“ /1994/, „Приключения опасни“ /1995/ и др. За радиотеатъра е написал пиесите „Мотопедът“/1970/ и „Довиждане до другия живот“/1995/, които след това в разширен вариант се играят на театралната сцена.

Пиесите на Недялко Йорданов са преведени и поставени в Русия, Украйна, Белорусия, Литва, Естония и др., в Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Германия, Белгия, Финландия, Франция, Япония.

Недялко Йорданов е режисьор от 1969 година. От тогава има 55 постановки на театрална сцена, предимно в Бургаския драматичен театър, както и в театър „София“, театър „Възраждане“, театър „Сълза и смях“, театрите в Стара Загора, Ямбол, Хасково, Габрово, Добрич и др. Телевизионен водещ и автор на поредица срещи „Една вечер с …“ с участието на Блага Димитрова, Радой Ралин, Иван Радоев, Стефан Цанев, Георги Калоянчев, Марко Ганчев и Борис Димовски. 
Водещ на детските телевизионни сериали „Страшни смешки“, „Приключения опасни“ и „Вълкът срещу козата“. 

Писал е авторска музика за театралните спектакли „Мотопедът“ /1971/ „Дъждът“от Борис Априлов /1970/, „Имате ли огънче“ /1976/, „Словесен пейзаж“ от Христо Фотев /1977/ и др. Издал е една дългосвиреща плоча „Поезия и музика“ /1986/, шест аудио албума „Песните на Недялко Йорданов“ /1992/, „Госпожице, Любов“ /1996/, „Ще те накарам да се влюбиш“ 1, 2 и „Здравей и довиждане, Ваничка“ 1, 2 и два компакт диска със същите заглавия /2000/ с авторски песни и изпълнения. Автор е на документални книги, сатиричните сборници за Трендафил Акациев. Пише книги за деца.  

Като певец и изпълнител е изнесъл в продължение на 45 години над 1000 рецитала с композиторите Константин Ташев и Хайгашод Агасян в почти всички градове на България, както и в Москва, Будапеща, Братислава, Виена, Грац, Мюнхен, Манхайм, Берлин, Цариброд, Босилеград, Кувейт…

Носител е на множество престижни награди, сред които: Орден „Стара планина”- първа степен; орден „Кирил и Методий“ – първа степен; театралната награда на името на Невена Коканова за цялостно творчество от община Ямбол; националната награда за литература на името на патриарха на българската литература Иван Вазов; награда „Златен Орфей“ за цялостно творчество (1997); награда „Златен век” – огърлие, на Министерството на културата (2015 г.).

 

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!