Милен Георгиев: Виждам бъдещи футболни таланти сред децата на Бургас

Милен Георгиев е дългогодишен футболист на „Нефтохимик” Бургас. Играл е и в отборите на „Панионис” Атина, „Гуо Ан” Китай, „Динамо” Санкт Петербург, „Лиерс” Белгия. Изиграл е и няколко срещи за националния отбор на България. Награждаван е с отличия на БФС в кариерата си на футболист. В момента е спортен мениджър и се занимава с предприемачество, има участие и в най-модерния спортен комплекс в Бургас, който се намира комплекс „Зорница”, зад болницата. Студент в БСУ по специалността „Връзки с обществеността”.

 

– Г-н Георгиев, има ли бивши футболисти?

– Ние сме малко като полицаите – няма бивши. С каквото и да се занимавам, цял живот за всички, дори на 99 години ще си остана Милен Георгиев, футболиста. Продължавам активно да играя футбол тук на комплекса – всеки понеделник, сряда, четвъртък и неделя. Но вече не професионално, защото годините не позволяват.

– Какво се случва с един спортист, когато той приключи кариерата си?

– Това е един от основните проблеми в българския спорт, не само във футбола  – да има кариера след кариерата. С професионалния спорт се приключва обикновено около 30-те години. Дори и да имаш физически дадености за футболно дълголетие, най-много на 33 години. Оттам-нататък хора, които са добри спортисти, дори световни, европейски шампиони, се сблъскват с основния проблем – а сега накъде? Не всеки е имал възможността от професионалния спорт да осигури бъдещето си и бъдещето на своето семейство. Това е наистина голям проблем, който трябва да бъде решен.

– Какво е Вашето виждане за решението му?

Има специални програми по света, които трябва да се въведат и у нас. Лично аз виждам бъдещето в образованието на спортистите. Когато си активен спортист, се занимаваш с тренировки и нямаш време да учиш. А след спорта, ако нямаш добро образование, няма кой да те вземе на работа и да ти плаща заплата. Нямаш и мениджърски умения да започнеш собствен бизнес. И се получава омагьосан кръг. Дори и да си добре заплатен в професионалната си кариера, нямаш знанията къде да инвестираш парите си. Но и не всички са толкова добре заплатени, за да не се занимават с нищо до края на живота си. Виждам решението в обучението на спортистите, дори и по време на активната им спортна кариера. Да могат да развиват мениджърски умения, след като приключат кариерата си – да отворят една школа за деца, да наемат още 5-6 треньори, за да имат и те препитание. Това е полезно за цялото общество – от една страна за спортистите, които ще могат да работят спокойно, от друга страна – повече деца ще бъдат обхванати в спортни занимания. Колкото повече хора спортуват, ще бъдем по-здрава нация. Много ми харесва идеята за велоалеите, за чист град, за зелен град. Наблюденията ми в световен мащаб са, че ние сме една доста спортуваща нация. Имаме и природни, и географски дадености да развиваме спорта.

– При Вас така ли се реши проблемът с приключването на футболната кариера?

–  Благодарение на това, че играх професионален футбол на по-високо ниво, бях добре заплатен. Но липсата на образование оказва своето влияние. Аз и в момента уча „Връзки с обществеността” в БСУ. Независимо какво ни е дал животът, ние имаме нужда от знанията, които дава висшето учебно заведение. Пробвал съм различен тип бизнес, било от житейски опит, било благодарение на хора, които са ми подсказвали, помагали и са били близо до мен. Но не всеки има такава възможност – да бъде научен по време на професионалната си кариера. Развивам разнородни бизнеси, опитвам от всичко. Черпя житейски опит на база успехи, неуспехи от бизнеса. Отворен съм към всички идеи. Разсъждавам така – надали аз и Георги Чиликов, които сме инестирали в спортния комплекс в „Зорница”, сме най-богатите хора в Бургас, за да го направим. Просто другите си държат парите в банките и може би като станат на 70-80 години и като се обърнат и имат много пари, ще осъзнаят, че би трябвало да направят нещо за града си и държавата, вместо да ги стискат.

– Проблемите на спортистите ли Ви провокираха да се захванете с политика?

–  Мисля, че политиците са събирателен образ на обществото. Моето желание е да изразявам мнението и вижданията на спортните хора в България, в града. Мисленето на всички спортисти е едно и също. Имам послания, а чрез политиката имаме достояние и до медиите, до по-широка аудитория. Важно е посланията да стигат до аудиторията. Животът е кратък, за да живеем добре, трябва да черпим от опита на тези, които са били преди нас. С повече опит, с повече идеи от всички, екипно да се върви напред.

– А защо СДС?

– Защото дясното е ясно. Това е първата партия, която беше алтернатива на управлението преди 1989 г. Бях в достатъчно съзнателна възраст, за да разбирам какво се случва. С времената, с изкривяването на цялата политика, която премина през различни метаморфози, в момента паритята е изключително чиста. Доверието, което имам в Костадин Марков, защото имам възможността да го познавам. Той е изключително честен, коректен, не само че е лидер. Опитът, общественият престиж, който имат останалите в листата – затова направих този избор. 

– Колко деца тренирате в момента в спортния комплекс?

– Около 160, които са в „Бургас спорт”. От лятото започваме работа с детски градини и училища. Оптимално можем да работим с 350 деца. Това е максимумът, в който можем да дадем добро и качествено обучение, за да са доволни и децата и родителите. Над това число – вече ще бъде комерсиално.

– Сред тези деца виждате ли бъдещи Милен Георгиев, Бербатов, Стоичков?

– Още са малки, но виждам много перспективни деца. Аз съм много смел в прогнозата си, но смятам, че е вярна и този вестник може би трябва да се запази като доказателство. Смятам, че поне 3-4 деца от набор ще излязат качествени и наистина ще станат професионалисти. Животът е такъв, че всеки си поема пътя – кой избира да учи, кой избира спорта. В момента това, което правим, е да специализираме децата на много високо ниво на обучение на футбол, което се прави от нашия главен треньор и целия екип.



 

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!