Людмил Станев скача „рязко” в Бургас

Писателят ще срещне своята нова книга с читателите си на брега

След 7-годишно прекъсване, майсторът разказвач Людмил Станев се появи пред българския читател с великолепни разкази, събрани в сборника „Рязко”. Майсторът на жонглирането с думи представи книгата си с голям успех в Пловдив. Защо Пловдив? Не само, че издателят е пловдивската „Жанет 45”, но и някои от героите на историите в  „Рязко” са от града на тепетата, негови приятели. Авторът споделя, че приятелският му кръг успешно замества държавата и сам прави аналогия на текстовете с „Улица Консервна” на Стайнбек. Според критикът Младен Влашки,  Людмил Станев е Аристофан, братя Маркс, Монти Пайтън и Уди Алън, взети заедно.

Бургас е следващата спирка на писателя за среща на читателите с новата му книга. Датата е 26 февруари, мястото – кафе „Ромео и Жулиета”, часът – 18.30.

Людмил Станев е български писател, публицист, сценарист, медик по образование. Автор на книгите „Няма такава книга“, „Неприятният татарин“, „Ненакърнимо“, „Малка нощна приказка“ (награда „Христо Г. Данов“ за детска литература, съвместно с илюстратора Красимир Добрев), „По-малко“, „Приятели мои“.

А как пише – може да се убедим сами от автобиографията, която е написал самият той в СЛОВОТО:

Роден съм абсолютно случайно в семейство на служащи. Което по-късно се оказа моето семейство.

Първата си написана дума „мама“ по-късно подарих за заглавие на едноименната песен на Джон Ленън, който по това време още не беше убит. В средношколските си години бях принуден да се съобразявам с учебната програма и между съучениците ми нямаше нито едно известно лице, тъй като и те бяха деца като мен. Винаги съм се съобразявал с думите на баща ми, че написаното остава. Доказателство за това е двойката по математика, която ми написаха в девети клас. Но една година по-късно тази поговорка бе оправдана. Надписът, който оставих с блажна боя на стената на гимназията и гласеше: „Учителят по математика е лайно“, издържа само до голямото междучасие. След което бе заличен подло от самия учител. Но аз вече имах първите си почитатели. Литературните ми интереси бяха още неукрепнали, но се увличах по Яворов, Христо Фотев и Тинка от съседния клас. Отидох с автобус на абитуриентската си вечер, защото на моя най-добър приятел баща му беше шофьор на същия. И досега си мисля какво щеше да стане, ако беше летец. Отбих военната си служба, без да прострелям никого, дори себе си. След което се записах да уча медицина. Тaм развалих почерка си и изучих особеностите на човешкото тяло. Особено на една колежка от моята група. Работих десет години като лекар и пишейки рецепти, овладях кратката форма и имената на някои нашумели лекарства. В една юлска утрин се събудих внезапно с усещането, че някой ме дърпа за ръката. Огледах се и видях, че държа химикалка и пиша: „Няма такава книга“. Ето така започна всичко, а как ще завър­ши, никой не знае.

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!