Карък на име Жеко

Казват, че родените в петък, даже да не е на 13-ти, били най-големите каръци. Може и да е така, но да става дума за родените извън България. Или да живеещите извън нея. За т.н. обикновени български граждани каръшката съдба важи, когато и да са родени.

Казвам обикновени, защото с тях се случват кое от кое по-каръшки неща. За другите, дето по стечение на потекло и обстоятелства разполагат с власт и пари, не става реч. Те са извън класацията, откъдето и да го погледнеш.

Та – за каръшката съдба на народеца ни, дето намаля наполовина през годините на българските демократични промени. Какво ме накара да си разбърникам мисловната дейност по темата?

Че съм от карък по-карък се убедих, когато неизвестен – сега и в бъдеще извършител – ме разтовари факирски от всички налични финикийски знаци и лични документи.

След подразбиращото се посещение в полицейското управление се обогатих с пре-любезния съвет на тамошен служител „да пия една студена вода, защото, нали разбираш, така е в България…”  С една дума, получавам си наказанието, че съм българка и съм поела риска да остана в България.

След чакане пред поредица гишета и заплащане на необходимите суми се сдобих с нов документ за самоличност. Последва обикаляне на няколкото банки, които имат удоволствието да съм им клиент, и отново период от около месец на изчакване да си получа преиздадените карти.  Всичко добре, с изключение на една от банките, в която трябваше да оперирам чрез пълномощно. Зор, докато намеря нотариус, който да не ме вмести в графика си за след Нова  година.

Е, намерих, ама преди това  трябваше да намеря и джипито, а то пък да намери време да посети майка ми, за да констатира, че е с акъла си и ме е упълномощила не за какво да е, а да й вземам пенсийката от 50 и кусур евро.

Да, ама не – пълномощното важало само за клона на банката, в която е открита сметката. Според правилата на банката всеки месец трябва да изминавам 500 км в едната посока, за да получа въпросната сума.

Или – да извадя ново пълномощно, със съвсем друг текст, което да придружа с молба, заверена пак от нотариус, за прехвърляне на сметката от онзи клон в този, до който се стига за 20 минути бърз ход.

И се започна отначало – намиране на нотариус, намиране на джипито… И как така се случва та сума ти народ се юрнал по нотариуси! Записваш се час като при зъболекар, и чакаш… Само дето ти се образуват нерви, а не кариеси.

Какво да ви разправям, още не съм стигнала до финала… Добре, че се намират приятели, да ми финансират начинанието без лихви. И да има какво да сложим в чиниите по празниците. Че то за каръците и празниците са само за да им изпразват джоба.

А, а оня ден като исках да си платя тока, се оказа, че ме няма в системата. Моят абонатен номер се водел на някакъв си Жеко Дерменджиев. И компютърът не можел да лъже! Значи – аз съм Жеко.

Та сега хуквам да доказвам и в енергото кой съм и за какво се боря. За всеки случай съм си взела от джипито бележка, с която се удостоверява, че съм от женски пол, родена съм в четвъртък,  и че съм с всичкия си. Засега…

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!