История на бургаските пазари: В края на 19 в. дюкяни се отваряли само на определени места

/Поредица/

За хората от възрожденската епоха панаирите и пазарите са значително събитие, те се превръщат в градски празник. В официалния турски алманах на Одринския вилает от 1867 г. е отбелязано, че в Бургас пазарните дни са два – понеделник и петък.

Според проучванията на бургаския архитект  Сиркаров, в края на града, където сега е площад „Тройката” и където е свършвала българската махала „Чобан мехлеси”, се е разполагал площад „Падзарний”. През 1880 г. в Бургас е имало специален пазар за дърва и въглища, който е служил за ориентир при изготвянето и на плана на града от градския инженер Жозеф Ананиян.

В средата на 19 в. риболовът не е представлявал съществена част от поминъка на населението тук. Той е задоволявал местните нужди за консумация и не е бил артикул за износ по други пазари. На рибното тържище в града често своя улов са излагали рибари от Созопол и Месембрия/Несебър/.

През 60-те и 70-те години на 19 век търговията е била строго регламентирана от властта. Дюкяни можели да се отварят само на определени места: в Чаршията /долната част на ул.”Александровска”/, в пресечките „Абаджийска” /ул. „Милин Камък”/, в началото на „Сака Йолу” /”Фердинандова”/ и на днешната улича „Богориди”.Отпред дюкяните били засенчени с големи дървени капаци, подпрени с диреци. Под тях купувачите минавали като в покрит пазар.

Една от първите пресечки на Чаршията е ул. „Абаджийска” – абаджийството се практикувало изключително от българи. До днешната сграда на Общината, при паркинга на ОББ, са били наредени градинарските и зарзаватчийските дюкяни. В днешната градинка пред Общината в дълга тясна дъсчена постройка се помещавали месарските и касапските дюкяни.

В материала са използвани данни от публикацията на Иванка Делева, РИМ Бургас,  в  документалната книга „138 години пазари- Бургаски регион”

/Следва/

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!