История на бургаските пазари: Житните тържища

/Поредица/

Житната търговия има основно значение за Бургас като стопанска дейност. Тя определя облика на града и издига ролята му като пристанищен център. След Кримската война / 1853-1856 г./ чуждите фирми износители на зърно основават тук свои кантори и дават тласък в развитието на селището.

След Освобождението пазарните реалности се променят, търговците на зърно загубват част от позициите и привилегиите си. Появява се сериозна конкуренция от страна на други износители – на суровини, занаятчийски и промишлени стоки. След увеличаването на потреблението на вътрешния пазар се променят условията за износ.  Влизат в сила нови закони и правила.

В първия ежедневен пазар на Бургас, учреден през август 1886 г. се урежда приоритетно регламент за изкупуване на житните храни, който осигурява равнопоставеност и окончателност при сключването на сделките. Мястото на житния пазар е Татарската махала /днес пл. „Тройката”/. В наредбите на тържището са предвидени строги наказателни мерки против злоупотребите, които дори се обявяват за престъпления. Търговците не могат да се спазаряват за никаква стока без позволително от градското общинско управление. Сделки извън територията на пазара се считат за невалидни. Забранява се отбиването на вече спазарената цена. Селяните производители са заплашени от тежки глоби, ако смесват в колите си храни от един вид, но с различно качество.

В следващите години регулярно възникват нови житни тържища в града и околията, винаги управлявани от подробно изготвени правилници.

В началото на ХХ в. леката индустрия се развива с бързи темпове, а стоково-паричните отношения проникват и в селското стопанство. За да се подчини житната търговия на правилата през 1904 г. е създаден автономен институт „Търговско-житна кооперация”  със седалище Бургас.  Дружеството има за цел да защитава съсловните интереси на търговците на зърнени грани и да предотвратява нелоялната конкуренция. Устав, наречен „съгласително” регламентира правата и задълженията на членовете. Дружеството разполага и с помещение за сключване на сделки между комисионерите на вътрешните членове и експортьори и мелничари от Бургас. Разполага със служебен персонал, нужното число посредници и издава бюлетин за сключените сделки.

Бургаската житна кооперация активно подпомага благоустройството на града. През 1910 г. тя отпуска средства за павирането на пристанищния площад и няколко улици, а през 1911 и 1912 г. изпраща делегация в София, за да ходатайства пред правителството за подобряване работата в железопътния транспорт и телеграфната служба. Има и принос в законодателството на Царството с проекта си за наредба за купуване и износ на зърнени храни /Райчевски, 2011/.

/Следва/

В материала са използвани данни от публикацията на Владимир Анигностов, РИМ Бургас,  в  документалната книга „138 години пазари- Бургаски регион

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!