Зор Алеф: Кармата на България не е с нищо по-лоша от кармата на другите европейски страни

„Не откривам единомислие в българската нация”

Анатолий Руденко-Зор (Зор Алеф, както е известен днес) е потомък на богомили. Син е на голямата българска лечителка от Видин Иванка и талантливия руски поет Александър Руденко. Така обединява „целителската линия на богомилите“, предавана през вековете в рода на майка му, и „великия дар на словото и речта като най-висша форма на човешката проява“. Роден е в Москва, но прекарва по-голямата част от детството си в старопланинското с. Раковица при своята прабаба Мара, „голяма знахарка и целителка“, която поетът Руденко описва като „потомка на самодиви“. Прабаба му става първият учител на Анатолий по човечност и природна мъдрост и му предава усещането, „че всичко около нас е живо“.
 За себе си Зор Алеф  разказа пред сайта НА БРЕГА, че духовният му път започва на 13 години. Тогава спонтанно помага на една възрастна жена, която чака на опашката за среща с майка му. Слага ръце на сърцето й и жената потръпва като при среща с токов удар. След това му казва, че сърдечната й болка е отминала.
Още тогава малкият Анатолий осъзнава, че целителят не може да се осланя само на своите способности и си поставя за задача да формулира стройно, ясно и обосновано учение. Учение за
това: какво е духовното, езотерично целителство; какви са законите, които управляват човешкия живот; как може по най-ефикасен начин да се въздейства от ниво психика и съзнание върху физическото тяло.

В Бургас Зор Алеф проведе двудневен семинар на тема „Кармично пречистване. Правила и практики, освобождаващи от кармични обременения“ , а преди него даде интервю за нашата медия.

 

Г-н Зор, води ли стремежът на човека към промяна до промяна на неговата карма и до изцеление?

Тъжната истина за повечето хора е, че вътрешната промяна, духовната промяна, промяната на мисленето, промяна в обстоятелствата на живота, промяна в навиците, промяна в нагласите, промяна в патологичните модели, които  сляпо следват, се случва без да си задават въпроса: „Защо следват тези модели”.  Всички видове нива на промяна са най-трудното нещо, осъществимо в човешкия живот.
Промяната се приветства от човека като нещо много желателно, но най-рядко се осъществява в живота.
Най-често се осъществяват външните промени. Човекът сменя работата си, партньорите си, но всички тези външни трансформации не водят до никакви качествени изменения. Нещата трябва да се случват отвътре навън. И първоначално като целител, последствие като човек, когото хората започнаха да наричат „духовен учител”, настоявам за това: духовното знание за законите, управляващи нашия живот, е най-големият целител. Понякога духовното знание е толкова просто и същевременно величествено, че човек отказва да му вярва. Той (човекът) търси или сложни решения, или ефервесцентни решения. Свикнал е да хапне, да пийне нещо и да му олекне, да го отпусне болката. Но по този начин това не се случва нито с душевната болка, нито със съзнанието, нито с глобалната промяна в живота. Затова аз реших да посветя живота си в търсене на отговори на великите въпроси – как промяната в човешкия живот може да се превърне в истински целител.

Как е възможно това да се случи?

Започва се от ниво мислене, поведение, духовна практика, реч, вътрешна трансформация, изграждане на реализационна власт и воля, които спадат към магическите качества. Изучвах изкуството на Висшата свещена церемониална магия, както са наричали в Средновековието този термин, който се появява между 12-13 век. След това се задълбочих в ученията на древните египтяни, в древния юдейски мистицизъм и Кабала… В тях видях, че Великите духовни учители са давали едни и същи „рецепти”, формулирани по различен начин, в които се говори за пречистване, трансформация, въздигане, намиране на висша цел, на мотивация за промяна, на вътрешна опора, осъзнаване на връзката с Битието, Създателя и ближните.

От позицията си на целител, като какво определяте заболяванията при хората и тяхното страдание?

Може би не всяко тежко или смъртоносно заболяване може да бъде изцелено на физическо ниво, защото човекът има индивидуална карма, която трябва да отработва. Но всъщност няма заболяване или ситуация, върху която истинската вътрешна промяна да не рефлектира. Промяната може да предостави на човека възможност да живее пълноценно с тежкото си заболяване. Благодарения на заболяванията си много хора са изживявали своите велики отговори. В този смисъл болестта и страданието се явяват Пътеучител. Затова те не трябва да се отхвърлят напълно и да се смятат за безусловно зло. Понятията „добро”  и „зло” са относителни в човешкия живот.

Има ли отношение кармата на един народ към индивидуалната карма на отделния индивид?

Кармата на един народ и нация не е еднородна маса. Всички сме съпричастни към кармата на семейството, на целия род, на града, на нацията, на човечеството. В това отношение, обаче, нито кармата на семейството, нито на нацията, нито на държавата, не ни правят слепи инструменти на съдбата.

Лоша ли е кармата на България – от 30 години уж вървим нанякъде, а стигаме до никъде?

Кармата на България с нищо не е по-лоша от кармата на САЩ, например. Но не е продуктивно да сравняваме кармата на една нация с кармата на друга нация и да измерваме нещата по материалния просперитет на нацията.
От духовна гледна точка, България с нищо не е по-зле от никоя друга европейска държава, в която властват същите материализъм, деструктивни нагласи, същото опиянение от информацията, която замества духовното знание. Човекът търси заместители, сурогати и за духовното си развитие също, и всичките си позитивни нагласи ги подменя с ровичкане в интернет, вместо да потърси и да намери отговори в Ученията на Великите майстори.
Специално за България мога да кажа, че много тъжно са рефлектирали периодите на византийско и османско владичество (иго). Всички тези събития, както и монголо-татарското нашествие в Русия, са се случили поради липса на единомислие в нацията. Както е и сега. Не откривам единомислие в българската нация. Както и при българите в чужбина – те не са готови да се отнасят с голямо уважение, търпение и състрадание един към друг. Това са недостатъците на българина. Но бих могъл да изброя и много от достойнствата му, които омекотяват националната карма.
И французинът, и руснакът, и американецът имат свои пороци.
Като цяло има нации, които са с много по-тежка карма от тази на България. Това са нации, които са властвали, които са поробвали други народи и нации. Народите, които са поробвали други народи и са налагали своята воля, неизбежно са поставяни в периоди, в които трябва да изживеят огромна болка и страдание, за да еволюират. За да пречистят натрупаната енергийна мътилка, бремето от заблудите, както и да се пречистят от т.нар. „синдром на обожествяването”.
Заблуда е, че някой има право върху живота, свободата и действията на другите хора. Никой от нас няма право да манипулира, да управлява чрез манипулация или да поробва друг човек, ако той не е помолен за напътствия, за съвети, за помощ или да бъде ръководител на друга душа. Дори Духовните учители, които са молени да ръководят и напътстват, никога не си присвояват правото да манипулират и да налагат на учениците си решения, както това сега се случва на цели народи.
Затова искам да кажа, че има нации с много по-неблагоприятна карма от тази на България.

Например?

По време на гражданската война в Русия и по време на Втората световна война, Русия дава около 40 милиона кървави жертви. По този начин Русия беше отработила своята имперска карма. За щастие бяха научени много пороци. Сега има други народи, които се опитват да живеят по подобни модели, като забравят, че за всичко това се плаща с кръв и много страдания. И падналите Кули в Съединените щати. Това е само един от предвестниците на кармичното махало, което се спуска върху нацията обратно.

България постоянно дава жертви – без война. На  първо място сме по смъртност в света…

Ситуацията с българина е по сходния начин. Но основната причина за страданията на българина като цяло е издребняването на съзнанието и на духа, отказът да се търсят истински, големи въпроси, мижитурническата позиция в живота, сляпото споделяне на чужди позиции, плуването в килватера на по-големи нации, липсата на  държавна воля, липсата на мотивация за отстояване на самоидентификация и духовно достойнство. Това са неща, които трябва да се култивират, за да може една карма на народа да бъде трансформирана в правилна посока.
Тези неща ги виждам култивирани в най-добрите представители на българския народ. Познавам велики българи.

Какво ще посъветвате младите поколения на България?

Бих препоръчал на днешното поколение, което се ослепява все повече от всевъзможни „бонбончета”, лъскави обвивки, готови модели, преподнесени от киното и ги следва сляпо и безумно, да се замисли и осъзнае, че целият този път води до обезличаване и загуба на самоидентификация. Загуби ли един човек самоидентификация, той не може да познае нито кой е, нито какво е бил, нито какво трябва да бъде. Това се случва, когато илюзията се спуска отгоре и поробва съзнанието.

Кой е най-големият враг на човека? Някои Духовни учители казват, че това е страхът.

Имал съм навремето щастието да се докосна до живота на българското село и да видя колко по-чисто, естествено и мъдро живеят хората. Необременени с фалшиви представи за себе си. Затова искам да кажа, че велик враг на човека е преместването на акцента от сърцето и духа към интелекта. Когато човекът започне да вярва, че с интелекта може да реши всичките си въпроси; когато започне да вярва, че неговите мнения, преценки, становища и констатации са истинни, достоверни и действителни, тогава започва да идва безумието. Като цяло човекът е ослепен от собственото си мнение и по принцип не търси някакво обективно мерило, което да го сложи на везната. Духовните учения са ценни именно с това, че дават на човека мерило за везната. Благодарение на духовните учения може да сложи на едната везна своите илюзии, представи за живота, своята малка жизнена философийка, а на другата везна може да сложи Великите истини. Лошото е, че човекът дори и да се опита това да го направи, той пак ще избере егото и себеичността, защото така му е по-удобно и живее с илюзията, че прави нещо стойностно.

Кога ще стигнем до последната Духовна вълна – Свободата?

Законът на Свободата като цяло е един от най-тайнствените закони в древноеврейския мистицизъм. Имаме упоменание за него в Писанията на Есеите, в текстовете на Яков Справедливия, в писанията на древните египтяни, но аз се съмнявам, че хората добре различават свободата от свободията. Съмнявам се, че хората разбират какво означава духовна свобода.

Какво означава „духовна свобода”?

Някои хора могат да си мислят, че свободата е да могат да си правят всичко, което искат, или да живеят в демократични общества, където да има права и свободи, но това няма нищо общо със Свободата. Живеейки в такива общества, които имат добри социални програми, права, свободи, възможности, човекът с нищо не става по-добър.
Според мистицизма, духовната свобода е: състояние на необусловеност на външни фактори и обстоятелства; състояние на отсъствие на вкопченост, на патологии в ума и съзнанието.
Духовната свобода е една висока степен на триединство – когато духът, волята и съзнанието могат да управляват това, което се случва в душата.

***

Зор Алеф (мистично име на Анатолий Александрович Руденко–Зор) е лектор, целител, писател-мистик и духовен учител.  Автор на над 20 труда на български и руски език. Практиките му за пробуждане на вътрешните ресурси на човека и самоизцелението  го правят популярен в САЩ, Русия, Франция, Германия, Финландия, Кипър и др. На 16 години издава на руски и на български езици своята първа книга „Кръстът на посветения“, подписана с името Зор Алеф. 
През 2000г. Зор Алеф създава Школата на Единното учение (на основата на eзотерична школа „Зор“, съществуваща от 1992г.).

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!