Георги Николов представя „Българското море в сърцето на времето“

В Дома на писателя днес, 19 октомври, гостува литературният критик Георги Николов. Той ще направи бургаска премиера на последната си книга „Българското море в сърцето на времето“. Автора и книгата ще представи д-р Добрина Топалова.

Отгръщаме и предлагаме на изкушените от темата само 2 страници от „Българското море в сърцето на времето“ – от текста „Никола Ракитин – познатият“, за да осмислим провидяното бъдеще за творбата от проф. Златимир Коларов: „… Тя ще радва литературоведите, историците и читателите от различни възрасти сега и в бъдеще като книга-изследване, проучване, памет и оценки на бурното и противоречиво наше морско минало и настояще, отразено в документи и творби на поети, белетристи и публицисти-маринисти.“

„Морето ражда в творческите дарования разни асоциации: за бунт и хармония, интимна съпричастност, философски търсения, словесни пейзажи, трудова битност и какво ли още не. И, както неведнъж сме отбелязвали, почти няма български автор, който при среща със синия феномен да не остави римуван спомен, пътни наброски, импресия, или разказ. Като пример ще посочим Йовков с маринистичните си откровения в сп. “Художник” от 1905-1906 г.

В безумна скръб шуми морето, стене

И с плач се бие във гранитен бряг;

От бурята като че ли родени,

Прииждат чайки цял рояк…

Ей хвръкнат – сякаш пяна във небето

Отхвърлят бурните вълни;

Изпискат ли – стон тъжен на морето,

На жалба жива стон звучи.

(V фрагмент)

Могат да се посочат още творби с морето като идейно-тематичен център по редовете им. Те всъщност са и илюстрация за авторови опити в бъдното им художествено самоопределение. Как от многобагрения спектър на действителността отбират онези близки до съзнанието им картини, които ще претворяват. Други ще отхвърлят, или ще оставят на по-заден план. Показателен е Вазов с ранното си “Нощ”:

Луната свети

Тихо отгоре.

Корабът плува

По сине море.

Песен оглася

Тез пущинаци

И ме възнася:

Пейте, моряци!

Поразително близък в интерпретацията си за морето е и Христо Силянов в сп. “Демократически преглед”, г. 1903-та:

Горе луната

Тихичко плува,

Нежно вълната

Брега целува…

Върху фона на тези и редица още примери присъствието на Никола Ракитин в историята на българската маринистика не е случайно. “С цяла сбирка за морето излезе Ник. Вас. Ракитин. Още в едно от ранните свои стихотворения той говори, че “чака вълните, да го отнесат далеч, нейде, на където и да е, макар и да не знае къде и не иска да знае”. Той ни даде в “Морско лято” (Плевен, 1924 година), големи великолепни платна от морето, нарисува чисти, свежи, изискани пейзажи. Пресъздаде морската шир художнически, вля с решителен пристъп най-после в нашата поезия всичката прелест и божествено могъщество на морето. Ракитин боготвореше земята, в която се е родил – отбелязва Добрин Василев преди повече от осемдесет лета (списание “Морски сговор”). – Той не можеше да не почувствува и всичкото величие на другата половина от света – морето, морето, с което е свързана неразривно неговата родна земя – родното море.“

 

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!