Анна Липяк: Моят идеален свят е този на добрите хора

Виртуозната полска пианистка сътвори незабравимо музикално събитие в Бургас със своя рецитал

Една от най-талантливите пианисти на младото поколение в Полша гостува в Бургас със свой рецитал и сътвори незабравимо събитие. Музиката на Фредерик Шопен, поднесена виртуозно от Анна Липяк, за час и половина пренесе публиката в зала „Петя Дубарова” на Морско казино в един прекрасен свят,  от където не ти се иска  да се завърнеш. Бургас се влюби в пианистката и това бе видно от бисовете и аплаузите след концерта.

Анна Липяк е родена през 1992 г. в Згорелец. Свири на пиано от 5-годишна. Завършва Музикалната академия в Бидгошч през 2018 година. През декември 2013 г. дебютира като солистка, изпълнявайки  Ф. Шопен заедно с оркестъра на Полското радио във Варшава.

За по-малко от 8 години тя има изнесени вече над 140 рецитала в 15 държави от 2 континента по света. Редовния й концертен репертоар съдържа повече от 70 клавирни произведения. Лауреат на над 20 международни и национални конкурса за пиано. През 2019 година Анна Липяк става първата музикантка от Полша, която прави концертно турне на Шопен в Индия и Индонезия.

С Анна Липяк в Бургас разговаря Елка Василева. Ето какво разказва тя:

Анна бе благосклонна да ми отдели няколко минути преди репетицията, на която трябваше да се запознае с рояла и залата за рецитала си. Пред себе си видях едно в буквален смисъл слънчево момиче, с широка усмивка и искрящи очи. Признавам, изпитах неподозиран респект пред таланта й и радостта, която извира от нея, когато докосва клавишите. За пръв път виждах човек да свири със затворени очи… И да излъчва такава сила и любов…

Откъсвам я за малко от рояла и я питам как е успяла за толкова кратко време – тя е една на 28 години, да създаде толкова впечатляваща биография?  Къде е началото?

Анна се усмихва: Че искам да се посветя на музиката разбрах много рано. Започнах да уча пиано още 5-годишна. Окончателното си решение да стана пианист взех на възраст 10-12 години. Много обичах музиката и тогава разбрах със сърцето си, че искам да се посветя на нея.

Питам я дали тази дарба й е предадена по наследство?

  • О, не… Аз съм първото поколение музиканти в нашето семейство. Моите родители обичат музиката, майка ми е свирила на пиано, но това са просто някакви първоначални стъпки в музикалната област. Вероятно следващите поколения ще бъдат закърмени с музика, защото моят съпруг също е пианист. Така, че музикалният ген може би ще се предаде на нашите деца и внуци… 

А защо точно пиано?

  • Може да прозвучи странно, но още като дете, когато слушах музика, си движех пръстите. Все едно свиря върху въздуха… Така че, вероятно това е повлияло. Ръцете ми са искали това. Обичам и цигулката, но всъщност никога не съм свирила на този инструмент.

Толкова концерти, толкова награди… Със сигурност тези постижения не се дължат само на Божата искра. Иска се и много труд.  Явно, приела си музиката за своя съдба… Какво ти дава тя?

Анна се усмихва отново:

  • Това е съдбата, която аз сама съм избрала. Мисля, че по този начин мога да споделям с хората и мога да докосвам сърцата им. Музиката е универсален език, той ни дава възможност да общуваме, да даряваме любов и да изпращаме послания на хората по целия свят. Докосването до тях и тяхното преживяване е моята радост, моето удовлетворение.

А  тази отдаденост на музиката не те ли лишава от нещо?

  • Наистина, през цялото време на обучението си бях изцяло отдадена на музиката.  Но когато вече си изработих и репертоар, и техника,  вече бях в състояние да постигна равновесие. Мисля, че при всяка професия е така…  Зависи как ти самия си управляваш времето.  Музиката е моята любов, но и моята професия. Тя в момента не ми отнема нищо, не ме лишава от нищо. Напротив – само ме обогатява и разкрива пред мен много възможности.

Ако трябваше да си направиш един музикален автопортрет, да се обрисуваш с музика, кой композитор би избрала?

  • Не съм като Рахманинов, но усещам много дълбоко и преживявам неговата музика. Така че, може би чрез него бих се обрисувала. Макар че, ако говорим за манталитет, бих посочила Шопен, приличам повече на Шопен. Или Бах…

Това, че със съпруга си имате еднаква професия добре ли е? Различавате ли се, или се допълвате?

  • Ако говорим за характери, ние сме различни. Съпругът ми е 7 години по-голям от мен.

Да, и в музиката се различаваме така, както и като личности. Но мисля, че и се допълваме. Различието в характерите ни споява и когато сме заедно, сме едно цяло. Той се радва на моите успехи, аз на неговите също…  Прекрасно е! така си създаваме празници.

А делниците? В съвременния свят  хората като че ли стават по-самотни, по-уязвими…

  • Аз мисля, че човек не може да бъде самотен, докато има някаква страст и прави нещо, което е важно за него. Трябва по такъв начин да организираме живота си и по такъв начин да работим, че ние самите да създаваме ценности. Аз говоря на хората чрез своята музика. Мисля, че с това им помагам. Вярвам, че е така…

Как изглежда твоят идеален свят?

  • Това е светът на добрите хора. Хора, които са чувствителни и които са отворени към потребностите на другите. Свят, в който хората са добри един към друг и се радват на успехите на другите. Бих искала всички да живеем така.

На какво ще научиш своите деца?

  • Ще ги уча да бъдат смели, да не се страхуват. Смелостта означава да действаш въпреки страха. И ще им обясня, че не винаги да искаш да бъдеш най-добрия, носи удовлетворение

Питам Анна за какво мечтае? Тя поклаща глава:

  • През последните години се сбъднаха толкова много мои мечти, че в момента ми се иска да се сбъднат мечтите на всички, които са около мен.

Това не е първото посещение в България за Анна Липяк. Тя е участвала в майсторския клас на проф. Катерина Попова-Зидрон. И е останала с много хубави впечатления от срещите си с хората – според нея те са отворени и откровени.  Към тези, които ще слушат нейната музика в Бургас тя отправя послание: да открият сърцата си, да се вслушат в музиката, да намалят темпото за час и половина и да се опитат да помечтаят.

Благодаря на Анна и я оставям да се готви за концерта.  Пожелавам й да не престава да слуша сърцето си, което говори чрез пръстите, танцуващи по клавишите… И да дойде пак!  

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!