Modern language или трансформацията на езика

Modern language или трансформацията на езика

Как стана така, че паспортът вече е айдентити кард, а кюфтето – мийт бол

Попаднах на този текст доста  отдавна, но ми се стори интересен, а и актуален. Особено след „Под игото“ на шльокавица… Децата вече учат английски от филмчетата и рекламите по телевизията. И какво по-нормално от това, да вкарват в речта си думичките, които са се загнездили в мозъка им, и то трайно! На възрастните им е все по-трудно да разбират езика на младите, това също е факт. Но свикват, къде ще идат… Пък и те учат автентични думички от внуците, които ги навестяват през лятото. Да лайкват  и хейтват със сигурност знаят и пра-бабите… Дали наистина не вървим към един световен език? Само че, защо пък основата му да е точно английския? Ай донт ноу!  Но пък за който се интересува – копнахме и пействаме: 

„Здравейте! Звъня ви по телефона, защото няма смисъл да ви мейлвам. Искам да ви поканя съвсем пърсънъл на един мийтинг на нашия тийм, който да ви даде някакъв фийлинг за нашата работа и определена визия за един лонг търм период. Бихме могли да дебатираме видяното и да си шерваме някакви идеи, ако сте в кондиция след срещата.“

Ето така един човек се обади да ми предложи работа. След горното изложение изпадна в обяснения как неговия интеншън бил аз да супервайзвам тийма, който си имал сентрал офис, ситуиран в доста комуникативен район на София. След това ми разясни структурата на екипа си, като наблегна, че работят по таск форсове, имат строги дедлайни, които скипват само в емърджънси кейсис и дискъсват всички проблеми на стаф мийтинги всяка седмица. За да ме приобщи към идеята, изтъкна, че групата се ъпгрейдва и чрез различни тийм билдинги, които фиксирват в зависимост от оф офис дните.

Когато затворихме телефона, мислено отправих хиляди благодарности на бившите ми учители по английски не толкова за това, че ме научиха на английски, колкото заради чувството за хумор, на което ме възпитаха. Въоръжен с това чувство, направих едноседмичен преглед на ежедневието на един средностатистически работещ българин и установих трайното присъствие на накацали нови термини и думи в него.

Събуждане и начало на деня
Или по-точно уейк ъп аларм кол от мобилния телефон. Чуваш безличната мелодийка от скромното музикално мемори на джиесема и навлизаш в дей тайма. Ако закусваш, правиш го с мюсли, лоу калори продукти, кафе декафеинато, лоу фет мляко. Пиеш грийн тий-то си в мъг и подслаждаш с браун шугър.

После спортуваш. Правиш го в джима, където се отдаваш на бодибилдинг или фитнес. Имаш персонална програма, която изпълняваш под супервайзването на инструктор. Притежаваш най-добрия екуипмънт с последен модел трейнъри и тишърти. Докато броиш сериите, слушаш емпетройката си, в която си даунлоудвал последните хот хитс от дейта бе ге. Хидратираш се с минерална вода, поемаш хранителни добавки и релаксираш. В края на тренировката засилваш организма си с един ориндж джус или просто фрут фреш. Взимаш си душ, като използваш душ гел и боди къндишънър. Обличаш се кежуал или офис стайл и се качваш в колата си. Докато караш, използваш хендс фри, но ако нямаш, можеш да включиш на лаудспикър. Караш сейфти, като използваш колан и винаги включваш чайлд протекшъна, ако на задната седалка са хлапетата ти. Слушаш някои от българските радиостанции като „Мелъди“, „Ретро“, „Атлантик“, „Сити“ или „Войс“. Зареждаш сидито си с дискове и ако имаш чейнджър, единственото, което те вълнува, е саундът.

Уъркинг тайм, или работно време
Вече никой не ходи на работа в канцелария. Всички са в офиси. Там има офис мениджър, пърсънъл асистант, емплойъри, стаф и мийтинг румове. Чух дори за длъжност дивелопър, което е нещо различно от супервайзър и има функцията да се грижи за развиването на политиката на фирмата и реализирането на нейния тийм. Вече никой не си включва компютъра, а го суичва он и съответно го суичва оф. Информацията си качва на харддиска, като я сейфва в различни файлове, фолдъри и директории. Мейловете се чекват, инсъртнатите файлове се даунлоудват или дилийтват според надеждността си и антивайръс програмите. Всички в офиса са конектнати в нет, контактуват в айсикюта или скайп. Лънч таймът е идеалното време за релакс или неформални дискусии в аут офис зоната. Тогава компютрите са на стенд бай, а колегите обядват в някоя от хранителните вериги, където пилето е чикън, свинското е порк, сандвичът е бъргър, картофките са чипс, сокът е джус, а поничката е донат. В кофи брейка се освежаваш с шварц кафе или нон алкохолик напитки. Влизаш в чата, където веднага ти се накачулват някои сърфиращи. Ако искаш, си дейтваш с тях или ги игнорваш с едно пушване на мишката. Когато таймингът ти свърши, си толкова екзостид или демотивиран, че предпочиташ да се освежиш с малко

Шопинг
Направило ли ви е впечатление, че никой вече не си облича шлифера? Защото според тренда всички си обличат тренчкота. Дънките отдавна са джинси, сакото е джакет, а ризата си има странно бг превъплъщение – шъртка. Пазаруване е дума от речника на милата ми осемдесетгодишна баба, която и представа си няма, че вече ходи до минимаркета или чейнстора на шопинг. Плодовете и зеленчуците не са просто свежи, а фреш, добрата храна е с вкус на хоум мейд, а продуктите с холестеролно съдържание и букет от Е-та с различна номерация са джънк фуд. В магазина киселото мляко е йогурт (според някои това било прабългарска дума), сиренето и кашкавалът са чийз, а щандовете с нискокалорични храни са дайът. Чистите продукти са еко. Колата е в кенчета. Нещата, които харесваш, не са просто добри – те са куул, турбо, мегаяки или фешън. Нещата, които не харесваш, трябва да наричаш чийп. Ако ти е точен, размерът ти фитва и тогава си топ оф дъ топс.

Контакти и волна програма
Ако днес наречеш някой от своите приятели приятел, можеш да се окажеш в групата на отчайващо олд скул хората. Приятелите сега са френдове. С френдовете се ходи на парти, където се слушат сетове на диджеи, организира се уикендът, шерват се някакви емоции или муудс. Ако има някакъв спешъл окейжън, те са тези, които те държат онлайн или те кийп ин тъч. Благодарение на тях разтоварваш преемоционирането си от деня или се инспирираш за някакви нови фийлинги. Когато си аут от себе си, правиш си дейт с някой от най-близките и заедно отивате на ресторант, където изучавате уайн листата и дей менюто. Можете да седнете в нон смоукър ериата или пък в смоук зоната. Телефоните на френдовете пазиш във фоун бука, или контакт листата си. Колваш им бек, когато си бил дисконектнат или телефонът ти е бил аут оф ордър.

Ърбън или вилидж, от ийст или уест културата, съвременните хора започват да изграждат някакъв нов универсален език, който възприемат като по-специален. Българските думи им звучат все по-старомодно и неточно. За съжаление всичко започна от научната терминология, която все не харесваше сериозността на родните слова и предпочете да ги замени с наукообразни термини. Така като дипломиран филолог съм се наситил на изследователски литературоведски текстове, в които става дума за контемпорална среда, компактност на структурата и експресивна конкретика на нестандартната визуализация на Аз-а… В света на глобализацията е ясно, че няма да започнем да наричаме паспортите си минибродници, нито пък кюфтета си – клъцки. Даже напротив – заменяме и без това чуждиците с нови – айдентити карт и мийт болс. И за да сме супер, го правим нонстоп.

Може пък да не е далече мигът, в който, за да си он дъ топ, ще трябва да се изразяваш на забравен книжовен език. Но до мига, в който „до скоро виждане“ ще стане модерно, не ни остава нищо друго, освен да се разделяме с „бай бай“ и „сии ю“.

10 топ фешън думи

Думите не съдържат нещата, но често какви ще са нещата зависи от думите. Ето десет основни за езика ни нови слова и термини. Те не са свързани с компютърната и офисната лексика, но трайно са се нанесли в ежедневните ни разговори.

Френд – от англ. friend – приятел. Употребява се в значение не толкова на близък човек, който не ти е роднина и с когото споделяш най-съкровените си тайни, а по-скоро за обозначаване на личност, с която прекарваш веселяшки, неангажирано и имаш към нея особен фийлинг.

Фийлинг – от англ. feeling – чувство. Значи си чувство и нищо повече и нищо по-различно. В определени бг кръгове се приема, че чувство звучи някак по-семпло, пък и фийлинг носи значението и на предчувствие. Защо обаче не се предпочита просто предчувствие също не е ясно. Фийлингът се свързва с определен мууд, в който изпадаш.

Мууд – от англ. mood – настроение. Българската дума си е точна и на място, но да си в бед мууд някак е по-модерно от да си в лошо настроение. Муудът зависи от експириънса ти в дадена ситуация.

Експириънс – от англ. expеrience – опит, преживяване. Да имаш опит или да си богат на преживявания означава да знаеш кое как става. Да имаш експириънс обаче е цялостно да си инволвнат в някакъв ивент, който вече си преживял.

Ивент – от англ. event – събитие. „Събитие“ е аут оф фешън, защото носи идеята за някаква корпоративност и ретроградност. Да участваш в ивент вече обозначава ясно демонстрирана ърбън ангажираност.

Ърбън – от лат. urban – градски. Градски може да е транспортът, но не и животът в едно истинско съвременно сити. Ърбън е културата на града, ърбън са панталоните с много джобове, стилът на обличане, сленгът, който се употребява. Ако не си ърбън момиче или момче, значи си олд скул или кънтри.

Олд скул – от англ. old school – буквално „старо училище“ или стара школа. Олд скул са ученическите престилки с бели яки, рок музиката от 80-те, Сиси Кеч, Саманта Фокс, диско коланчетата и пластмасовите обеци на клипс, телефоните с шнур и дънките до пъпа. Да си олд скул обаче може и да е фешън, докато да изглеждаш като от абитуриентски бал от 1987 г. си е направо мегаретро. Зависи какъв ти е пойнтът.

Пойнт – от англ. point – точка, смисъл, цел. В съвременния български език се употребява най-вече в значение на смисъл, цел. „Не в това е пойнтът“, означава точно „не в това е смисълът“. Като кажеш пойнт обаче, правиш впечатление на добър познавач на английския език и мегаяк пич. Също както, ако вместо „по определение“ казваш „по дифолт“. От точно тези езикови замени няма никакъв смисъл, но така или иначе се налага да ги правиш, за да си добър екзампъл за ърбън културата. И да си куул човек.

Куул – от англ. cool – букв. студено, хладно, свежо и прен. спокойно, овладяно, хладнокръвно или добро, свежо, готино. Никой и да не си помисля днес да казва готино на готиното! Всичко готино вече не е и жестоко, не е печено, не е съсипващо. То е куул! Така си го казват в американските блокбъстъри, така и ние. Щом си куул, значи си фешън.

Фешън – от англ. fashion – мода, нова тенденция. Вярно, че от думата мода лъха на списание „Лада“. Всичко, което е фешън, е актуално. С фешън се свързват още куп думи като милитъри, комбат, кежуъл, спорт стайл, стайлинг. Във фризьорството на особена почит е и терминът екстеншън за означаване на процедурата по удължаване на косата и прибавянето на цели кичури за сгъстяването й. Фешън е да си еко, фитнат, информд, ъпгрейднат и инволвнат.

Дарлинг. Бай-бай.  Сии ю суун.  Он дъ муун.

Източник: в. Капитал

Остави коментар

*

Facebook
SHARE
Следи чрез Email
Google+
http://nabrega.bg/modern-language-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0.html">
Pinterest
RSS