Храната – № 1 за българина?

Храната – № 1 за българина?

Най-важното нещо за българина е храната. Това се разбира от данни на Евростат за финансовите характеристики на домакинствата в Европейския съюз. Ами то си е нормално – при толкова много празници в България, при които националната традиция е слагането на софра… Даже на Свети Валентин наблягаме на трапезните удоволствия, вместо на целувките. Та – българинът харчил най-много за храната, сочи анализ на Евростат. Ако обаче се замислим, това не е, защото ядем много, а защото храната е скъпа. Колкото плащаме ние в лева, толкова плащат и там, където на власт е еврото. И където все пак става въпрос за друг стандарт. Ако един друг европеец дава 2 евро за домати на ден, а получава примерно 2000 евро месечно, то доматите за 30 дни ще му излязат 60 евро. Нашенецът дава даже не по два, а по два и петдесет за кило домати, което ще рече около 70 лева на месец само за този плод-зеленчук при доход от около 600 лева, което преобладава при работещите. Ами пенсионерите? С техните по-малко от 300 лева пенсии? Хайде да смятам процентно! Лаком ли е българинът, или е беден? Пък да не зачекваме темата за качеството на това, което яде.

И само за сведение: най-малко, или почти най-малко в България се харчи за култура. Тук кино-вино е все едно, щото бутилка вино върви за десетина лева, ако не е  кръщавано, а билет за кино или театър е горе-долу също толкова. Точно изчисление – 4,4% за свободно време, културен отдих и  комуникации. 4,2% нашенци дават за алкохол и цигари. На второ място по размер след храната са т.н. битови разходи, без които хич не може: ток, вода, отопление. Там отиват цели 15 %.  Облекло и обувки, транспорт, поддръжка на дома, социални плащания – там процентите са 7. Но все пак, това са само цифри, които обичайно илюстрират средното положение. Иначе – всеки сам може да си разпредели харчлъците според това какво влиза и какво остава в джоба му, след като необходимостите за битието му биват трансформирани във финикийски знаци. 

Всъщност, каквито изводи да си правим, всичко опира до начина ни на живот. Т.е. кой както го разбира. Нашите пенсионери търкат пейките в парка или бутат колички с пра- внучета… Германските и английските пенсионери се обличат пъстро и обикалят света! Народопсихология, какво да се прави… Колкото и пари да имаме, не ги харчим така, че да си доставяме удоволствия. Точно защото сме подвластни на практиката да пазим белите пари за черни дни. И „кредит“ е почти мръсна дума… Но то не е от народопсихологията, а от политиката на банките – да ти смъкват по две ризи от голата кожа. Но – това вече е друга тема.  

Спираме до тук. Щото ще опрем до друга черта, която твърдят, че е български патент – вечното оплакване. Затова, вместо да изчисляваме проценти, да вземем да си забъркаме  един миш-маш или да спретнем на челядта един тюрлю гювеч… Така или иначе сме статистически единици, защо да опровергаваме Евростат?

Остави коментар

*

Facebook
SHARE
Следи чрез Email
Google+
http://nabrega.bg/%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%E2%84%96-1-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0.html">
Pinterest
RSS