Успехи, тенденции и проблеми на Бургаска област през Сезон 2017 (анализ на БРТК)

Успехи, тенденции и проблеми на Бургаска област през Сезон 2017 (анализ на БРТК)

През сезон 2017 г. Бургаска област е била посетена от 1 451 450 чуждестранни граждани.

В абсолютни цифри – в повече спрямо 2016 г. от 44 716 посрещнати на Летище Бургас с чартърни полети и автобусни превози и е постигнат ръст от 3.18%, докато през 2016 г., областта е била посетена от 1 406 734 чуждестранни туристи.

Бележат ръстове следните пазари:

Чехия: +18.75%

Белгия: +15.47%

Денмарк: +15.32%

Финландия: +23.93%

Франция: +63.32%

Германия: +4.11%

Унгария: +7.65%

Ирландия: +12.05%

Люксембург: +12.26%

Нидерландия: +15.06%

Полша: +11.45%

Швеция: +49.13%

Великобритания: +11.53%

Кувейт: +20.59%

Норвегия: +6.24%

Тези успехи се дължат на:

  1. Сложната геополитическа обстановка в Близкия Изток;
  2. Липса на сигурност при нашите конкуренти Египет, Тунис и Турция;
  3. Качество на туристическия пакет в четири- и петзвездни туристически вериги на море и планина;
  4. Опит на правителството на Република България да помогне за опростяване на визовите проблеми на чуждестранните сезонни работници;

    (Смятаме, че имаше частичен успех.)

  1. Република България се радва на спокойствие и сигурност като стои на страна от поредицата терористични актове, които тежко навредиха на нашите конкуретнти дестинации;
  2. Реализира се Южният отход на град Бургас, а това доведе МПС да не влизат в града, макар че в ключовите часове между 17:00 и 18:00 часа задръстванията по бул. “Стефан Стамболов” са огромни;
  3. Добро представяне на големите европейски туроператори, чрез които България реализира голяма част от туристическия ръст. Това не е заслуга на България, а преориентиране на пазарите;
  4. МТ, може би подпомогна финансово рекламните кампании на големите европейски туроператори. Принципно това доведе до повишаване на туристопотока, но подобна игра трябва да се води много внимателно, заради опасност от нарушаване на европейското законодателство;
  5. Разнообрази се туристическия поток в областта. Идват благодарение на големите 4- и 5-звездни Спа и балнеокомплекси. Развива се активно конгресен, спортен, фестивален и детско-юношески туризъм, който до голяма степен помага за разнообразност от националности;
  6. Основният приход от туристически услуги, разбира се, е на летния туризъм. Той заема между 85-90%. За това се съсредоточава дейността на фирмите за периода от юни до септември;
  7. За първи път за последните 4-5 години има стабилен ръст на туристи от всички скандинавски държави, избrращи да почиват в България;
  8. За пръв път имаме и програма NorwegianairSHUTTLEдо края на октомври с полети до Осло и Стокхолм. Основната причина за засиления интерес към Южното Черноморие са предимно ниските цени на предлагания продукт и великолепните климатични условия;
  9. На лице е съществена промяна в профила на туристите от Великобритания, Дания, Недерландия, Норвегия, Швеция и Финландия, младежка публика и предстватилите на най-ниския сегмент вече са мелцинство. Все повече са семействата и представителите на средната класа, които записват пътуванията си значително по-рано, разполагат и харчат повече средства, но са и доста взискателни;
  10. За туристически дестинации като гр. Обзор, Свети Влас, Несебър, Равда, Поморие, Созопол, Приморско, Китен и Царево положителен показател беше и увеличаване на средната цена на стая в евро на ден;
  11. Това доведе до рязка промяна на стратегиите и въпреки сключените договори да се оферират пакети за индивидуални туристи. Най-бързо и обективно реагира българския пазар. Никога до сега в тези южни селища собствениците на хотели и ресторанти не са достигали такива стойности на приходите на българския гражданин. Оказа се, че българинът е станал доста взискателен, а на моменти дори капризен. Заплаща, но изисква доста неща, които вече е виждал по света. Това налага отново да преразгледаме приоритетите си и политиката на обслужване. Да преосмислим услугите и ги доведем до ново решение, което отговаря на търсенето;
  12. През сезон 2017 г. в областта почиваха доста туристи от прибалтийските републики и от Азърбайджан и Казахстан, но ако няма организирани почивки и транспорт от тези пазари, ние сме трудно достъпни;
  13. Положителни тенденции се откроиха и на пазари като Словения, Чехия и Полша. Дано тези тендинции се запазят за бъдещи периоди.

Изводи (след приключилия туристически сезон)

След затоплянето на отношенията между Русия и Турция:

  • През 2017 г. спрямо 2016 г. България има спад от 13.41%руски граждани;
  • През 2016 г. са посрещнати 362 262, а през 2017 г. 319 424 или в абсолютни цифри в по-малко от 42 136 руски граждани;
  • Туристическият поток от Русия в Турция през първата половина на 2017 г. се увеличи 10 пъти спрямо 2016 г;
  • Пристигнали руски граждани в Република Турция през 2016 г. в периода от месец януари до месец юни – 168 000;
  • Пристигнали руски граждани в Република Турция през 2017 г. в периода от месец януари до месец юни – 1 600 000;

По официални данни в периода от юни – окотомври 2017 г. над 3 000 000 руски граждани са посетили Република Турция.

Дали това съотношение важи и за израелските туристи

  • През 2017 г. има спад от 8.24%;
  • От май до октомври, 2017 г. не сме посрещнали 5 232 израелски граждани;

Основната причина се крие в промяна на отношенията Израел – Турция, но определящо значение имат цената на пакета и качеството на обслужване, както и пренасочване на израелските граждани към своите курорти.

Защо не се получи супер-сезонът, който се очакваше това лято

През месец май се говореше за един ръст от 15 – 20%, но реалността е много по-различна.

От месец декември до месец април се извършиха масови резервации на чуждестранните пазари за дестинация Южно Черноморие поради намаляване цената на пакета, а през месец май на пазари като Чехия, Словакия, Германия и други почти не бяха продадени (резервационни) пакети.

Оказаха отражение и климатичните условия.

Закъсняхме с подготовката на сезона, дефакто активният туристически сезон за хотелите 3-4 и 5 звезди започна през първата десетдневка на месец юни.

У нас буди недоумение тези космически цифри, които се споделяха – като се започне от 5 000 000, а дори имаше информация в наши ежедневници – в порядъка от 11 000 000 до 11  500 000 чужденци. Може би се броят и транзитните граждани, които престояват 36 часа.

В периода от месец май, 2017 г. спрямо месец май, 2016 г. в нашата област е постигнат един ръст от 1.6%.

Ръст бележеха следните пазари: Швеция, Англия, Полша, Нидерландия, Франция, Финландия и Денмарк.

Със съществени спадове се откроиха Руска Федерация – 24.55%, Израел – 25.56%, Германия – 8.44%.

През месец май, 2017 г. не бяха посрещнати туристи от Австрия, Беларус, Молдова, Узбекистан, Татарстан и др.

Защо не можем да удължим сезона април – октомври

Не работим за удължаването му.

Нищо не сме направили по отношение на гражданите на ЕС след 55 годишна възраст.

В ЕС ежегодно се провеждат изложения за гражданите му след 55-годишните с конкретни програми.

КТ на бившата Народна Република България посрещаше и обслужваше футболни, баскетболни отбори, отбори по борба и гребане.

Да вземем само един пример – Република Турция – посрещнаха между 20 – 25 000 туристи, 2000 треньори, 2500 спортни мениджъри до 24.10.2017 г.

Можем ли да очакваме туристи от екзотични държави

Непрестанно се говори за Китай, Япония, Индия, Иран, Казахстан, но в същност не можем.

Българският гражданин трябва да знае, че докато не открием редовни линии:

– София – Пекин;

– София – Алма Ата;

– София – Техеран;

– София – Токио;

– София – Делхи.

Намираме се в рамките на илюзиите.

Думи, думи и нищо насреща.

Съществува визовата бариера и продължителност по време на издаване.

Необходимо е откриване на съвместни с тези страни Туристически информационни центрове за рекламиране на България като туристическа дестинация, побратимяване между градовете.

Работа, работа и работа е необходима, но това могат да го направят българите, които обичат страната си и големи професионалисти.

На какво се дължи сериозният ръст на френски туристи тази година

Постигнат е един ръст от 63.92%, а в абсолютни цифри повече от 4 261 френски граждани.

Основната причина се крие в сложната геополитическа обстановка в Европа и Близкия Изток, докато България се характеризира като страна, предлагаща сигурност и великолепни климатични условия, както е при тях на френската ривиера и третата причина е ниската цена на туристическия пакет.

Привличането на нискотарифни компании може ли да доведе до повече туристи

Категорично привличането на нискотарифни компании би довело до увеличаване на туристопотока, но това ще бъдат предимно индивидуални туристи, от които само известна част от тях ще бъдат платежоспособни, които се нуждаят от информация, внимание, обслужване – всеки със своите специфични изисквания и очаквания като националности.

Това налага ТО, хотелиери, ресторантьори и общини да се подготвят за третата десетдневка на месец март, 2018 г. за посрещането, настаняването и обслужването им.

Какво да очакваме от традиционните пазари като Германия и Великобритания

Дестинация България е добре позната на тези пазари и през 2018 г. ще запазим ръстове между 5% и 7% спрямо 2017 г.

Липсата на кадри ли е най-големият проблем при българския туризъм

Проблемите са много, но най-големият проблем са кадрите, тяхната подготовка, професионална квалификация, работа в екип – заменяемост, възнаграждения.

За решаването на този проблем в ПГТ, колежите и университетите е необходимо актуализация на учебните програми, дуално обучение и практика.

Инфраструктура

Необходимо е подобряване на магистралните и първокласните пътища.

Реклама

Необходимо е диференцирана реклама:

– за младежки групи;

– за семейства с деца;

– за възрастни след 55 годишна възраст;

– за детско-юношески туризъм;

– за Спа и балнеоложки туризъм;

– за фестивален туризъм;

– за конгресен туризъм;

– за спортен туризъм;

– за селски и екологичен туризъм.

Цена и услуга

Необходимо е създаване на приблизителен баланс между цена и услуга, нов маркетинг и нова търговска политика, както и диаметрално различно туристическо обслужване. Тяхната липса накланя везните към нашите конкуренти.

Както МТ, така и областта и общините да си разработят и финансово обвързват своите планове за подготовка на всеки сезон.

Задлъжнялост между нашите и чуждестранни фирми

Нарастването задлъжнялостта между фирмите, назначавенето на туристически аташета във водещите пазари с цел анализ и решаване на възникнали проблеми и рекламации.

Промени в нормативните актове, които позволяват наемането на граждани от трети страни на работа в България: Закон за трудова миграция и трудова мобилност и Правилника за прилагането му

Прилагането на ЗТМТМ трябва да се освободи от бюрократични изисквания. Необходимо е да се разшири международното сътрудничество на Република България с трети страни в областта на науката, образованието, социалната политика и здравеопадването.

Създаване на нова политика относно предлагането на чадър и шезлонг – подобна на Турция и Гърция – да се предлагат безплатно

Високата цена на концесиите на плажовете довежда концесионера да използва позволени и непозволени средства за възстановяване на заплатената сума за наемане на плаж, изисквайки висока цена на шезлонг и чадър, което едни разумни, съобразителни и гледащи не с 10 или 20, а с 30 – 50 години напред в бъдещето министри на Турция и Гърция не биха допуснали.

 PR-акциите на българския туризъм 

Трябва да се ликвидират PR-акциите – ползване на неверни статистически данни. Големият шум, който се вдигна в началото на месец май за изключителен сезон, доведе до увеличаване на наемите, цените на хранителни продукти и напитки и в резултат реализиране от наемателите на хотелски и ресторантьорски комплекси по-малко приходи за разлика от тези на нашите съседки и конкуренти – Турция и Гърция, които средства пък са необходими за подготовка на следващите сезони.

Легловата база по Южното Черноморско крайбрежие

Категоризираната и некатегоризираната леглова база в хотели, семейни хотели и къщи за гости е приблизително 1 250 000 легла.

Предизвикателство пред българския туризъм

Най-голямите предизвикателства, което стоят са:

а/ кадрите;

б/ лошата инфраструктура;

в/ лошото качество на обслужване;

г/ ГКПП – Малко Търново;

д/ Ниският контрол и занижените санкции – липса на екологична и туристическа полиция.

 

Остави коментар

*

Facebook
SHARE
Следи чрез Email
Google+
http://nabrega.bg/%D1%83%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%85%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B8-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81.html">
Pinterest
RSS