Простотията  – заразна болест или въпрос на избор

Простотията – заразна болест или въпрос на избор

Тази сутрин, минавайки покрай мъж и жена, дочух реплика на жената: Простотията на българина е достигнала такива нива, че е извън всякакви класации!” И като се замислих – това прилича на вярно. Само ми стана обидно на това „българина”.  Че има простаци – има, и то много! Че има прости – има, и те не са малко! Ама че простотията е емблема на българина, не съм съгласна. Щото простотия има навсякъде по света! И не мога в никакъв случай да я причисля към националните черти, въпреки почти повсеместните усилия за реабилитация на Бай Ганьо в наши дни. И като ме обзе вътрешният ропот, щото се имам за българин, който не е заразен с простотия, та се  размислих и за други неща. Като например, присъщото ни търсене на виновни. Партии, правителство, кмет, полиция, съд, училище, община … Все такива, които не си вършат работата както ни се иска в един или друг момент. Или пък я вършат, но в интерес на няКОЙ.

Затова, че живеем сред мръсотия обаче никой не ни е виновен! Най-малкото служителите по чистотата! Защото угарките по улиците са най-малкото, което спъва погледа на сутрешните минувачи. И не са виновни препълнените казани – случва се да не ги изпразнят, макар да не е практика. Не са виновни и жените с метли, които  премитат  листа и хартийки пред краката на минувачите. Виновни са тези, които  изхвърлят домашния си боклук през балкона, или пък го оставят с торбичката пред входа – на който му пречи, да го изхвърли, демек!  Които си разхождат големите или малки домашни любимци, но не им прави впечатление, че оставените от тях купчинки не служат само за наторяване на някоя градинка, а и полепват по подметките на хората, движещи се по тротоарите. на тях обаче  хората от чистотата не обръщат внимание, и с право! Да не им е работа да чистят акита! Към гледката на тези купчинки добавям храчки, купища люспи от семки, смачкани кутийки от бира, чашки от кафе, торбички, опаковки… които волно се носят по вятъра. Ако някой реши да ме опровергава, просто нека обиколи като представителна извадка градинката  около блок 57 в комплекс „Братя Миладинови”. По възможност – преди 8 часа, когато част от визираните  белези на човешката простотия ще попаднат под метлите на чистачките. Впрочем, пак не е сигурно, защото една завързана торба с боклук, в която се виждат кутия от консерва,  от цигари, обелки от банани, кори от нещо си друго и разни други неопознаваеми отпадъци вече трети ден стои до стената на визирания блок в близост до входа за читалище „Асен Златаров”.

Това е само част от милата родна картинка, наблюдавана ежедневно в тази част на Бургас. Въпросът ми е: кого следва да виним за кочината, в която се въргаляме?  Ако някой има отговор, може да го даде! Но докато простотията не е в обсега на превенциите, едва ли нещо ще се промени. Поколения трябва да се сменят, за да може да изчезне нагледния пример, който дават отделни индивиди, за които е едва ли не геройство да плюят, в буквален и преносен смисъл, на порядките в едно общество. И на които вероятно им харесва да маркират територия не само чрез кучетата си, а и чрез собствените си екстременти – пак в буквален и преносен смисъл.

И ако питате защо изобщо си правя труда да пиша тези неща – пиша ги, все някой за да за да ги прочете. И да се замисли доколко простотията е заразна болест и как да се предпази от нея.  Пък и нали човек цял живот се учи…

Остави коментар

*

Facebook
SHARE
Следи чрез Email
Google+
http://nabrega.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%81%D1%82-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE.html">
Pinterest
RSS