Иван Иванов, председател на БРТК: България няма национална стратегия за развитието на туризма 

Иван Иванов, председател на БРТК: България няма национална стратегия за развитието на туризма 

Министерството на туризма трябва първо да изчисти плявата, за да стигне до зърното – туризмът у нас не е само морски и планински

В интервю за сайта НА БРЕГА председателят на Бургаската регионална туристическа камара (БРТК) Иван Иванов говори за:

  • Тенденциите в туризма
  • Сезон 2017
  • Стъкмистиките на министерството на туризма
  • Липсата на кадри и качеството на образованието
  • Туристическите борси, рекламните кампании и др.

Специално за нашата медия председателят на БРТК изготви подробен анализ, озаглавен „Успехи, тенденции и проблеми на Бургаска област  през Сезон 2017”.

 

Г-н Иванов, без да подценяваме природните дадености на България, на красиви плажове, морета и планини се радват много страни по света. Можем ли да кажем, че това, което ни отличава като туристическа дестинация е културно-историческото ни наследство (материално и нематериално)  и смятате ли, че именно културният туризъм е ключът към успеха за този икономически сектор?

Определено е така! Защото България е най-старата държава в Европа – с изключително много паметници на културата, с изключително много антропогенни ресурси, които биха впечатлили и специализираните групи, и туристите от ниския, средния и най-високия сегмент на настоящата Европа и света. Заедно с това ще споделя, че през април месец на миналата година в София бе проведен един международен конгрес с присъствието на г-н Рафай – Генералният секретар на Световната туристическа организация (СТО). На този конгрес бившият министър на туризма на Египет и настоящият министър на културата и туризма на Турция споделиха следното: първо, че са направили ясна и точна спецификация (инвертаризация) с какво разполагат като антропогенни ресурси и паметници на културата (стотици хиляди) и едва след това са изготвили конкретна програма за поетапната им социализация.

Разполага ли България с подобна национална стратегия в областта на туризма?

България няма такава стратегия. Не е разработена както на централно ниво от Министерството на туризма, така и на областно и общинско равнище.

Защо?

Защото не можеш да посетиш, който и да е исторически паметник или паметник на културата, ако няма къде да паркираш, ако няма добре оформена пътна инфраструктура, ако няма тоалетна, ако няма в близост кафене, ако ги няма рекламните материали и т.н. и т.н. Това означава, че при липсата на необходимите условия, към този паметник няма да се насочи туристопотока при никакви случаи и обстоятелства.

Толкова ли е трудно да заимстваме от добрите практики в другите страни и да предложим и ние комплексен, завършен, качествен туристически продукт на европейските и световните пазари? Защо продължаваме да изпитваме трудности при привличането на по-богатите туристи – които са на средно и високо ниво?

Затова аз съм впечатлен както от Египет, така и от Република Турция и особено от последния инфотур, който направихме през месец ноември м.г. Великолепна инфраструктура по пътищата и магистралите, които прекосихме в Западна Турция, на няколко мили от остров Лесбос на Република Гърция. Хотелската база, която посетихме – там обслужващият персонал ползва по няколко езика. Млади хора, които знаят кога и при какви условия да се усмихнат, които знаят на кого и какво да предложат.
По втория въпрос, България вече разполага с отлична метариално-техническа база в областта на туризма, която съперничи на най-развитите в това отношение държави, като Испания, Франция, Италия, като една Португалия, която в момента като лакмус привлича средната и над средната класа туристи.  Това са преди всичкo хотелите с 4 и 5 звезди. Но, ако ние нямаме много добра инфраструктура, ако нямаме подготвени кадри, ако нямаме конкретна програма как да се развива туризмът във всяка община, във всяка област, няма как да привлечем заможните туристи. Макар, че законът е ясен – всяка община, всеки регион трябва ежегодно да разработва конкретна програма с финансова обосновка – какво точно трябва да се направи, как да се направи и кога да се направи.

Материално-техническата база не е достатъчна и фактите го доказват. Г-н Иванов, защо, например, в Гърция могат да създадат от един камък легенда и да привлекат туристи, а в България не могат да го направят (на институционално ниво)?

Това могат да го направят българи, които изключително много обичат страната си и българи, които едновременно с това са професионалисти в областта на туризма.

Да разбираме ли,  че заемащите ръководни държавни постове не обичат достатъчно България?

Може и да обичат България, но не работят за привличане на експерти в областта на туризма. Ще се върна отново към Република Турция. Работил съм с Турция в областта на туризма от далечната 1969 до 1981 година много активно. Там във всяка фирма има „Съвет на старейшините”. Не се подписваше договор, докато всички детайли и клаузи на договора не се обсъдят със старейшините. Знам, че ще срещна опоненти сред младите хора и те могат да кажат: „Ама вие сте от най-старото поколение, вие много неща вече не знаете или пък много малко неща разбирате”, но ако се загърби миналото и не се използва натрупаният опит, не може да се върви напред.

България не е само морски и зимен ски туризъм, защо не развиваме това, което го няма никъде по света и ни прави уникални?

Това, което се прави в момента в България показва, че туризмът не е приоритет на държавно ниво, не е водещ отрасъл на националната ни икономика, въпреки че дава 12,8-13% от БВП на страната. Да, България не е само морски, не е само планински туризъм и това трябва да бъде разбрано. По отношение на балнеоложкия туризъм страната ни разполага и с 650 минерални извори, чрез които можем да върнем стотици милиони евра и долари от държавния кредитен дълг, примерно. По отношение на културния туризъм, поставихме началото за ползване на нискотарифните авиокомпании. Зад услугите на нискотарифните авиокомпании, обаче, стоят две големи въпросителни. Те не само ще извозват туристи, но те са и туроператорски фирми, които ще правят дъмпинг на малкия и среден бизнес на Република България, респективно на Бургас, Варна, София, Пловдив, Банско. Те ще изнасят национален доход, или казано по друг начин – ще изнасят приходи от туризма. При изготвянето на договорите с нискотарифните авиокомпании, трябва да има заключителни разпоредби, които точно да формулират ангажиментите им. Да развиваш културен туризъм, преди това трябва да е решен въпросът с кадрите и инфраструктурата. Културният туризъм изисква от водещите, придружаващите туристите, великолепна езикова, обща и професионална квалификация, защото този вид туристи са от над средното и високото ниво на дадена нация.

Отново опираме до липсата кадри, експерти и специалисти в областта на туризма. Какво е необходимо да се направи за решаването на този проблем?

Учебните програми, като започнем от професионалните гимназии, минем през колежите, бакалаври и магистри, всичко трябва да бъде преработено и издигнато на нивото на практиката и на теорията в световен мащаб. Наблюдавал съм в Кеймбридж (Англия), в Монтрьо (Швейцария), там се решават туристически казуси – как да излезеш от една или друга ситуация, да спечелиш клиента и да работиш за каузата, на която служиш. Ако това не го направим, ние фактически обучаваме, но обучението, което предлагаме, не е тясно свързано с практиката и със съвременните тенденции на развитие – както във храненето, така и в транспорта, в хотелиерството, навсякъде.

Добре ли се рекламира България на международните туристически борси?

Международните туристически изложения губят своята стойност, защото клиентите  вече желаят сами да си направят резервацията и сами да усетят вниманието, топлотата, културата, бита, нравите и обичаите на една или друга дестинация, а не да им се налагат чрез туроператори и агенти.

Става въпрос за рекламиране на международните борси, където от институционално, държавно ниво се промотира страната ни като туристическа дестинация?

Рекламните кампании на министерството на туризма трябва преди това да бъдат обект на сериозно обсъждане. За да има 3 или 5, или 7 милиона евра или лева за участие на международните борси, преди това е взето като пари от приходите на хората в туристическия бранш. Затова те трябва да бъдат запознати с точния облик на българския щанд на изложението, с точните послания, които ще излъчва той, както и на кое место ще бъде поставен. Трябва да са наясно как ще бъде рекламирана България, каква ще е концепцията и в какви направления, а те това не го знаят.

Министерството на туризма на Република България работи изключително слабо по отношение на туристите над 55-годишна възраст. Швеция прави борси в това направление. По няколко в годината имат и Германия, Холандия, Великобритания. Ние не участване на тях. Ако участваме,  това ще създаде възможността за удължаване на летния туристически сезон в България. Климатичните условия на неговите начало и край  максимално благоприятстват за привличането на туристи от тази възрастова група, а те са и платежоспособни. Има и нещо друго, никой не мисли как да свърже производителите на плодове и зеленчуци с хотелския и ресторантьорския сектор, за да предлагат, популяризират и стимулират българската продукция и развитието на нашето селско стопанство, и изобщо на хранително-вкусовата ни промишленост.

Спортният туризъм е печеливш, защо не го развиваме?

Отново ще се върна към Турция. През 2017 година 20 000 спортисти – футболисти, лекоатлети и др., както и 2000 треньори, 4000 спортни мениджъри, са оставили в нашата съседка 100 000 000 евро. Това са приходи само от спортния туризъм!
Осемнадесет години съм създавал възможността спортни групи да посещават Бургас и Несебър – по борба, баскетбол, волейбол, футбол… Сега всичко това отиде в Испания, Португалия и Турция. Спортен туризъм може да се прави и сега в нашия регион, но от хора, които знаят и могат.

В последните години България се опитва да привлича туристи от развитите азиатски държави. Защо това така и не се получава, въпреки множеството срещи, посещения и делегации на нашите държавни мъже и жени, както и на черноморски общински съветници, кметове и зам.-кметове?

Да, наистина много искаме да влезем в азиатския свят. Обаче нямаме нито една пряка връзка с Пекин, нито с Делхи, нито с Токио, нито с Шанхай и т.н. Към това можем да прибавим изключително флегматичните и тежки условия и процедури за издаването на визи. Как ще дойде някой от там?! Ситуацията сега е такава: през 2017 г. Турция е посетена от 1 680 000 китайски граждани, а България – няма и 20 000. Те кацат в Истанбул, в Букурещ, в Атина, в Белград, но не кацат в София, не кацат в Бургас и във Варна.

Визовият режим ли е основният проблем?

Не. Другите държави водят далновидна политика вече 5-10 години, за да берат сега плодовете на своя дългогодишен труд. Създават туристически информационни центрове. Едва сега се заговори, че България щяла да открива дискусия в Шанхай по отношение развитието на туристическите отношение между България и Китай. При положение, че между 80- 100 милиона китайски граждани посещават годишно света.

Добрата реклама също трябва да играе съществена роля при привличането на туристи?

Рекламата е изкуство. И то комплексно, диференцирано. Трябва да знаеш точно как да привлечеш семействата с деца, как да привлечеш пенсионерите, точно как да привлечеш младите хора. Трябва да знаеш как и да умееш да развиеш конкретна стратегия за развитието както на културния, така и на спортния туризъм. Само с ПР-акции един път ще те чуят, втори път ще те чуят, а на третия ще те забравят и няма да дойдат в България. Необходими са последователност и устойчивост.

Какво е мнението Ви за министерството на туризма? От там всяка година отчитат големи успехи и покачване на туристопотока и интереса към нашата страна, дали е така наистина?

В международната практика хората броят пристигналите в една държава. До 31 декември на 2017 г. Бургаска област е била посетена от 1 463 458 чуждестранни граждани. Ако броим влизането и излизането им от България, тогава тази цифра ще бъде умножена по две и ще получим приблизително 3 000 000 души посетили Бургаска област. Според методиката на НСИ, от там всеки влязъл в България е турист, но голяма част от тях са единствено транзитно преминаващи, които в рамките на 36 часа трябва да напуснат нашата страна. Те не са туристи. 
Така че, понеже съм учил и статистика знам, че трябва първо да бъде изчистена плявата, за да стигнеш до зърното. Това трябва да направи и Министерство на туризма на Република България. Останалото е стъкмистика.

А дали в министерството на туризма са наясно какво точно трябва да работят и правят?

Министерството на туризма трябва да разработи Национална система за туристическа информация, като с тази система върже всеки хотел с Министерство на финансите (НАП) и с МВР, както е навсякъде по света. В противен случай ще борави с невярна информация за броя на туристите в България, както прави в момента. Освен това, хората по света не броят туристите, а: каква е средната заетост на едно легло; какви са приходите от допълнителните услуги; каква е средната заетост от един етнос; каква е средната заетост на хотелската база в България и т.н.
Ние, от БРТК, бяхме едни от привържениците за разкриване на Министерство на туризма и надеждата на туристическия бранш беше то да започне да решава системно проблемите в сектора. Но те не се оправдаваха.

***

С анализа на БРТК, изготвен за нашата медия, можете да се запознаете от тук.

Остави коментар

*

Facebook
SHARE
Следи чрез Email
Google+
http://nabrega.bg/%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D1%82%D0%BA-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0.html">
Pinterest
RSS