Д-р Веселин Джендов: Радиоактивен газ убива в Бургас, властта и обществото нехаят

Д-р Веселин Джендов: Радиоактивен газ убива в Бургас, властта и обществото нехаят

Д-р Веселин Джендов е един от основателите на демократичните сили в Бургас. Бил е председател на синдиката „Подкрепа” в Окръжна болница – Бургас /сега УМБАЛ – Бургас/, където продължава да работи като хирург. Номиниран е за кандидат- депутат в изборите за Народно събрание през 1992 г. Заради спуснати тогава от София „парашутисти“ от втори в лисата е изместен на 6-то място. Отказва се от политиката през 1993 г. 20-години по-късно д-р Джендов  се завръща като кандидат за общински съветник в Бургас  в листата на коалиция „Демократична България – Обединение“. Вярва, че хирургията е професия и призвание, а политиката – въпрос на граждански дълг.

 

Д-р Джендов, какво ви накара след 20-годишно прекъсване отново да се насочите към политиката и да се включите в местните избори като кандидат за общински съветник, при това без да членувате в определена партия?

Отговорността към съгражданите ми и необходимостта да се вземат мерки в областта на здравеопазването, които за съжаление са много закъснели. Здравето на хората в Бургас е пряко свързано с екологията, а досега точно екологията е големият фал на Община Бургас. Екологична политика тук няма. По тази тема аз упорито съм работил през годините, съвместно с колеги съм правил необходимите изследвания и съответните изводи. А те са, че Бургас е в челните редици по смъртност от рак на белия дроб, чийто основен причинител е радиоактивният газ радон. Радонът се излъчва по естествен път от урановите залежи в района, но масови замервания на концентрацията му в сградите на Бургас никой не е правил. Най-застрашени са децата. Резултатите от наши изследвания в някои детски градини сочат, че статистически 17% от децата, пребивавали по онова време там, могат да заболеят от смъртоносната болест, а в същото време обществото и администрацията нехаят за това.  Ако успеем на тези избори, цялата наша група от общински съветници ще работи в посока обвързване на екологията със здравеопазването и създаване на спрециализирана програма и специализиран детски белодробен институт конкретно за града, което да лекува и да произвежда наука. Казвам конкретно за града, защото проблемите на децата в Бургас са различни от тези, примерно в Хасково. Всъщност това е нещо, което предлагам от много години насам.

Вие нееднократно сте алармирали за наличието на радон в региона. Защо никой не е взел мерки да предпази жителите и най-вече децата?

Наличието на алфа радиация в Бургас винаги се е покривало, вероятно заради лобистки интереси – да не се попречи на туризма. Това говори за абсолютно невежество, защото единствените места, където няма радон, това е на морския бряг –  вятърът го издухва.

Според Световната здравна организация, радонът е вторият по значимост причинител на рак на белия дроб.  Това е радиоактивен газ, който на определени места е наличен в природата. В Бургас, заради близостта му до природни находища на естествени радиоактивни минерали –  предимно уран, е съвсем естествено да има изтичане на радиоактивен газ, той да се просмуква в почвата и да излиза на повърхността като аерозол. Радонът е 7.5 пъти по-тежък от въздуха. Утаява на ниските места – приземните и ниските етажи, сутерените, гаражите, дискотеките, баровете. При вдишването попада в белите дробове.  Той е с огромен йонизиращ потенциал върху тъканите и, ако няма адекватна вентилация в закритите помещения, може да бъде смъртоносен.

От много години се опитвам да привлека вниманието към опасността за здравето и живота на съгражданите ни. Едва през 2012 г. , благодарение на кмета Димитър Николов,  съвместно с проф. Добромир Пресиянов  – експерт към Световната здравна организация,  проф. Коста Костов – професор по белодробни болести в СУ, проф. Митко Калев – национален консултант по онкология и проф. Георги Чалдъков – шеф на българската асоциация по клетъчна биология, успяхме да направим проучване в три детски градини в Бургас. В 2 от тях установихме изключително високи и опасни стойности на радон.  В детска градина в к-с „Изгрев”  нивата бяха 750 бекерела/ куб. метър въздух, при  100 бекерела допустими по американските старндарти и 200/300 бекерела по стандартите на ЕС.  Решението е изключително просто и евтино – чести проветрявания и инсталиране на  специални вентилатори, които да издухват радона навън. В тези две детски градини това беше направено и проблемът  там е преодолян. Всички наши опити да продължим изследванията в други детски градини и училища обаче бяха бламирани от отговорни общински фактори.  Радонът е елемент от околната среда, но никой от общинските фактори по екология  не взе отношение. В Бургас проблемът остава открит.  А тук е необходимо да се правят постоянни текущи изследвания, както се прави навсякъде по света. Наличието на радон е както подпочвената влага. Може в едно помещение нивата му да са много високи, в съседното помещение да няма.

Медицинската статистика е неумолима. В Бургас има обезпокоително нарастване на белодробните ракови заболявания. Затова първото, което ще предложим, ако влезем в Общинския съвет, ще бъде насочено към защита на децата и хората, който работят на подземни и приземни етажи – пазачи на паркинги, дискотеки и училища. 

Защо, според Вас, след толкова публикации и информация за опасностите, не се е събудило гражданското общество в града?

Защото тук гражданско общество няма. Всички знаят, че фините прахови частици са голям антропогенен и индустриален фактор за белодробните болести. Преди 2 години гражданите на Щутгард се организираха и създадоха инициатива, която се превърна в общо европейска мрежа. Монтираха по балкони и покриви частни измервателни станции и всеки във всеки момент може да се информира от сайта им каква е праховата замърсеност на въздуха. Това е гражданското общество и първата стъпка към него е правото на гражданите за знаят точната и обективна истина. Цената на една такава измервателна станция е 80-100 долара. В София вече са монтирани стотици, в Бургас – само 7.

Какви други недостатъци виждате в организацията на бургаското здравеопазване и на какви причини се дължат те?

Причините са предимно в обслужване на лобистки интереси. Заради това много от добрите инициативи в здравеопазването не се случиха. През 2008 г. имаше предложение от кмета да се създаде модерна кардиологична клиника в сградата на бившата Трета поликлиника. Заради лобистки интереси в Общинския съвет, търговете бяха провалени. През това време частни болници си направиха така наречените „стентаджийници”, което е категорично в ущърб на общинското здравеопазване. Имаше дори очевиден натиск Окръжната болница и кардиологията, в която са работили прочути кардиолози, да бъде донор на една или две частни болници със строго материални интереси.

В Бургас имаше модерно и ефикасно отделение по термична травма и пластична хирургия (за изгаряния) , обзаведено от Нефтозавода по последна дума на техниката. С пренебрежение към общинските интереси то бе съсипано и закрито. Причината, която се изтъкваше бе, че няма достатъчно пациенти. Но никой не е закрил пожарната, защото няма достатъчно пожари, нали? Има неща, за които винаги трябва да имаме готовност и ще дам пример с терористичния атентат през 2012 на летището. Тогава се оказа,  че според световните стандарти, за обслужването на 35 души, между които които 2 за оперативна интервенция и  5  родилки, приети за задължително наблюдение, бяха нужни около 180 души медицински персонал. Това доказва, че бакалските сметки, че докторите били повече от болните или, че имало излишък на кадри са неща изцяло в ущърб на  здравеопазването. А когато става въпрос за район като Бургас, в който през лятото бургаската университетска болница става „Пирогов” по брой обслужени пациенти,  трябва да има осигурен ресурс.

Какви мерки бихте предложили в бъдещия Общински съвет?

Мога да говоря само за моите компетенции. Преди всичко обвързване на екологията със здравеопазването и създаване на специализирани програми за лечение на специфичните за района заболявания.

Ще предложим и проект за административна реформа, която не би утежнила по никакъв начин бюджета. Според нас зам.-кметът по здравеопазване трябва да отговаря и за екология. Спортът може да бъде обединен с образованието, защото общината не е спортно училище, а има задължение за развива масовия спорт и да създава здравни навици. Срамно е също така значим културен център като Бургас да няма зам.-кмет по културата. Тук тя е специфичен продукт и не бива да се разглежда като  ваканционно-рекреативна.

 

Остави коментар

*

Facebook
SHARE
Следи чрез Email
Google+
http://nabrega.bg/%D0%B4-%D1%80-%D0%B2%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD-%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%B2-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%B3%D0%B0%D0%B7-%D1%83.html">
Pinterest
RSS