В Бургас ли сме или в Бейрут?

В Бургас ли сме или в Бейрут?

Годината е 2018, шести месец, ден 12-ти. Прахоляци се извиват във въздуха, земята е разбита, разорана, като взривена. Няма асфалт, няма тротоари. Магазините са затворени. Малкото минувачи  внимателно измерват и претеглят всяка своя стъпка с вперен надолу поглед.  Вървят навъсени, с изострено внимание.  Не, това не е Бейрут след войната! А улици от централната градска част на Бургас – най-добрият град за живеене в България за 2017 г.

Претенциите на административния и промишлен град Бургас най-накрая да започне да се възприема като туристическа локация, остават в бъдеще необозримо. Ремонти, дупки, протести заради влошеното качество на въздуха, високи цени, мизерни заплати – все фактори, които не само отблъскват сериозните инвеститори, но и хората.  Затова от години те търсят реализация в други градове и чужбина. И все пак, Бургас отново е избран за „най-добър град за живеене”. Класация, след която гражданите остават с омерзението, че тя отразява единствено мнението на общинската администрация, семействата им и шепа местни бизнесмени, които гравитират около всяка власт.

Дори новоразкритите нискотарифни самолетни линии не са в състояние да внесат глътка надежда,  че нещата вървят към по-добро. А и какво биха видели туристите, които и без това се броят на пръсти – разкопаните и труднодостъпни улици в центъра на града ли? Едва ли такава гледка би ги впечатлила! 

Факт е, че главни улици в центъра на града продължават да се ремонтират. Но нищо старо не е забравено, нищо ново не е поправено!  През изминалото лято по същата причина бяха изолирани от движение основни  пътни артерии, което предизвикваше перманентни задръствания и изнервяше до краен предел шофьорите.
Бургас вече може да се похвали и с „интегриран градски транспорт”. Нововъведение за десетки милиони, което ежедневно акумулира негативно отношение на пътниците към местната управа, на фона на милионните задължения на общинското транспортно предприятие. Ако трябва да се опише интегрираният градски транспорт, но без псувни, то тогава нищо не би могло да се каже.  „Богориди” – сива и мрачна, стои разстелена като мемориален път. А цветните кашпи допълнително допринасят за подсилване на траурното настроение, все едно е задушница или някоя важна особа се е споминала. Къде са дърветата?
Красивите пейки, с които е опасана, стоят като декор. Без сянка, без заслон. Това се доказва и от струпаните под дебелата сянка на единственото  дърво минувачи.

Всички обичат новото. Ремонти трябва да се правят, но не по всяко време на годината и според потребностите на хората. Ако ще е само за усвояване и отчисления на публични средства, то тогава Бургас наистина е „най-добрият град”, но не и за живеене…

Остави коментар

*

Facebook
SHARE
Следи чрез Email
Google+
http://nabrega.bg/%D0%B2-%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81-%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B2-%D0%B1%D0%B5%D0%B9%D1%80%D1%83%D1%82.html">
Pinterest
RSS